Определение № 2377 от 04.08.2026 г. на ВКС по т. д. № 1384/2026 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба (неправилно наименована „частна касационна жалба“) на Р. И. Г. от [населено място], общ. Драгоман - чрез адв. В. А., против определение № 1347 от 23.04.2026 г., постановено по в. гр. д. № 441/2025 г. на Апелативен съд - София, с което е оставена без разглеждане молба вх. № 752/15.01.2026 г. по чл. 248 ГПК. В жалбата се прави искане за отмяна на обжалваното определение като незаконосъобразно и за намаляване на разноските, присъдени на процесуалния представител на насрещната страна - Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, за производството пред въззивната инстанция. Поддържат се оплаквания, че въззивният съд се е произнесъл неправилно относно реда, по който е следвало да бъде обжалвано решението за разноските, и не е взел предвид направеното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение. В жалбата е инкорпорирано и изложение на основания за допускане на касационно обжалване, което не следва да се обсъжда, тъй като определението на въззивния съд подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК и произнасянето по жалбата не е обвързано с предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Ответникът по частната жалба Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ е подал отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК - чрез адв. А. Б., в който е изразено становище за неоснователност на жалбата и за потвърждаване на обжалваното определение. Изложени са и съображения за отсъствие на основание по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на адвокатското възнаграждение. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С решение № 726 от 29.05.2025 г., постановено по в. гр. д. № 441/2025 г. на Апелативен съд - София, е потвърдено решение по гр. д. № 534/2023 г. на Окръжен съд - Перник, с което е отхвърлен предявеният от Р. И. Г. срещу Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ексцес в резултат на ПТП, и на сдружението - ответник са присъдени разноски (държавна такса и адвокатско възнаграждение) за производството пред въззивната инстанция в размер на 10 380 лв. В срока по чл. 283 ГПК ищецът Р. Г. е подал касационна жалба против въззивното решение, в която е посочил, че обжалва решението и в частта за присъждане на разноски на ответника. По повод на подадената касационна жалба е образувано т. д. № 1700/2025 г. по описа на ВКС, Търговска колегия, приключило с постановяване на определение № 10 от 06.01.2026 г., с което решението по в. гр. д. № 441/2025 г. на Апелативен съд - София не е допуснато до касационно обжалване. В срока по чл. 248, ал. 1 ГПК ответникът Сдружение „Национално бюро на автомобилните застрахователи“ е сезирал касационната инстанция с искане за допълване на определението по реда на чл. 248 ГПК с присъждане на направените в производството по т. д. №1700/2025 г. разноски. На 15.01.2026 г. в регистратурата на Върховния касационен съд е постъпила и молба от Р. Г. с вх. № 752/15.01.2026 г., съдържаща искане за произнасяне по направеното с касационната жалба искане за изменение на обжалваното въззивно решение в частта за разноските и за разглеждане на възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на присъденото с решението адвокатско възнаграждение на ответника. С определение № 694 от 11.03.2026 г. състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, І т. о., е допълнил определението по чл. 288 ГПК като е осъдил Р. Г. да заплати на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ разноски за касационното производство в размер на 500 евро, и е изпратил делото на Апелативен съд - София за произнасяне по направеното в касационната жалба във връзка с молба вх. № 752/15.01.2026 г. искане по чл. 248 ГПК. В мотивите към определението е направен извод, че предвид недопустимостта за обжалване на съдебните актове в частта за разноските оплакването в касационната жалба срещу въззивното решение в частта за разноските, заедно с молбата от 15.01.2026 г., има характер на искане за изменение на решението по чл. 248 ГПК, по което следва да се произнесе въззивният съд. С обжалваното в настоящото производство определение състав на Апелативен съд - София е оставил без разглеждане молбата на Р. Г. с вх. № 752/15.01.2018 г., след като е приел, че тя е процесуално недопустима поради подаването й извън предвидения в чл. 248, ал. 1 ГПК едномесечен срок за обжалване на въззивното решение. Съдебният състав е посочил, че по негово мнение касационната жалба не съдържа нито искане за допълване, нито искане за изменение на решението в частта за разноските, а само искане за отмяна на решението и за присъждане на направените във въззивното производство разноски. Обжалваното определение е неправилно. В касационната жалба срещу решението по в. гр. д. № 441/2025 г. на Апелативен съд - София се съдържа изрично изявление на ищеца - жалбоподател, че обжалва решението и в частта за разноските. Предвид отсъствието на предвиден в процесуалния закон ред за самостоятелно обжалване на съдебните актове по отношение на разноските, съставът на касационната инстанция, пред който е било висящо производството по жалбата, е квалифицирал изявлението като искане по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските и след като е преценил същото за допустимо, е препратил делото по компетентност на въззивния съд с указания да се произнесе по искането по реда на чл. 248 ГПК. В рамките на преценката, че изявлението за обжалване на решението има характер на искане по чл. 248 ГПК, съставът на Върховен касационен съд, І т. о., е съобразил, че в касационната жалба не са изложени обстоятелства, с оглед на които е изразено несъгласие с присъдените от въззивния съд разноски, и че такива обстоятелства са наведени в депозираната на 15.01.2026 г. молба. Поради това е указал на въззивния съд да се произнесе по направеното в касационната жалба искане по чл. 248 ГПК във връзка с молба вх. № 752/15.01.2026 г., съдържаща конкретизация на искането. След като касационната инстанция е преценила, че с касационната жалба е направено искане за изменение на въззивното решение по реда на чл. 248 ГПК, което е процесуално допустимо и подлежи на разглеждане по същество във връзка с посочените в молбата обстоятелства, въззивният съд не е имал правомощия да ревизира тази преценка, а е следвало да изпълни задължителните указания в определение № 694 от 11.03.2026 г. и да се произнесе по съществото на искането. Като не е изпълнил указанията и в противоречие с тях е отказал да разгледа по същество искането по чл. 248 ГПК по съображения, че е недопустимо, съставът на Апелативен съд - София е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено. Делото следва да бъде върнато на същия въззивен съд за произнасяне по реда на чл. 248 ГПК по искането на Р. Г. за изменение на решение № 726 от 29.05.2025 г. в частта за разноските съобразно указанията в цитираното определение. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,