Определение № 4915 от 14.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3239/2026 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба на И. В. Н. за отмяна на влязлото в сила решение № 607/06.06.2024г. по въззивно гр.дело № 569/2024г. на Варненския окръжен съд и на определение № 2716/ 29.05.2025г. по гр.д. № 3343/2024г. на ІІ ГО, с което въззивното решение не е допуснато до касационен контрол в частта относно произнасянето на съда по иска за обезщетяване на неимуществени вреди, по отношение на произнасянето на въззивния съд по претенцията за обезщетяване на имуществени вреди, касационната жалба на Н. е оставена без разглеждане. С решението, чиято отмяна се претендира е потвърдено решение № 3553/04.11.2023г. по гр.д. № 14316/2022г. на Районен съд-Варна в частта, за отхвърляне на предявените от И. В. Н. против Г. С. М. искове по чл.45 ЗЗД, както следва: за разликата над присъдените 300 лева до претендираните 15 000 лева, като обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на отправени клеветнически и обидни твърдения за ищеца в публикации на ответницата в личния й Фейсбук профил „G. M.“ на 01.01.2020г., 02.01.2020г., както и във Фейсбук профил „П. Н.“ на 03.01.2020г., ведно със законната лихва, считано от 28.10.2022г. до окончателното плащане; за разликата над присъдените 88,51 лева до претендираните 2 183,40 лева, като обезщетение за забава за периода от 01.01.2020г. до 27.10.2022г. върху главницата и за заплащане на сумата 5 761,50 лева-обезщетение за имуществени вреди-платени съдебни разноски на ответницата и адвокатско възнаграждение за защита по наказателно дело от частен характер, образувано вследствие на отправените клеветнически и обидни твърдения за ищеца в описаните публикации. Изложените в молбата твърдения са за наличие на новооткрити писмени доказателства и нови обстоятелства от съществено значение за делото-основания за отмяна по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК. Сочи се, че по време на висящността на процеса пред ВКС са възникнали „нови правни обстоятелства“ - постановени от Конституционния съд на РБ са решение № 6/05.06.2025г. по конст.дело № 28/2024г., решение № 11 по конст.дело № 11/2024г., в които най-общо конституционните съдии разясняват, че „правото на защита по чл. 56 от Конституцията на РБ изисква да не се препятства достъпа до съд, който по правило следва да е винаги осигурен, но и да се осъществява пълноценна правна защита на засегнатите лица“. Другото „ново фактическо и правно обстоятелство“ било влязлата в сила присъда № 23/.8.07.2025г. по ндчх № 4154/2024г., постановена от РС-Варна, с която молителят е признат за невиновен в това, че на 20.05.2024г. във Варна, по време на откритото съдебно заседание по в.гр.д. № 569/2024г. на ОС-Варна, е казал нещо унизително за честта и достойнството на Г. С. М. в нейно присъствие, като е казал, че е „извършила престъпление и е престъпник“ и „адвокат на престъпника“, като съдът е отхвърлил и предявеният от М. граждански иск за присъждане на сумата 3000 лева, като обезщетение за неимуществени вреди. Според молителя изразената в откритото съдебно заседание негова защитна позиция е била предмет на наказателното производство и е основание да бъде оправдан от наказателния съд, но тази му позиция не е била подложена на преценка и анализ и не е била обсъдена от въззивния съд по в.гр.д. № 569/2024г., съвместно с останалите доказателства, което е довело до опорочаване на производството и формираната от окръжния съд правораздавателна воля, с оглед постановения от него несправедлив и необективен правен резултат. Ответникът по молбата за отмяна – Г. С. М., чрез процесуален представител адв. А. А. счита същата за допустима, но я оспорва като неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че молбата за отмяна е подадена от заинтересована по смисъла на чл.303, ал.1 ГПК страна и е насочена срещу влязло в сила съдебно решение, формиращо сила на пресъдено нещо. Молбата съдържа изложение на обстоятелствата във връзка с твърдените основания за отмяна. Следва да се приеме, че е спазен срокът, предвиден в чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК за подаването й, доколкото молбата е постъпила на 24.10.2025г. и това е в рамките на тримесечния срок, считано от 24.07.2025г.-датата на която е влязла в сила представената оправдателна присъда на РС-Варна. Предвид изложеното молбата е допустима и следва да се насрочи открито съдебно заседание за разглеждането й по същество. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на IV гражданско отделение