Определение № 2917 от 17.10.2025 г. на ВКС по т. д. № 1804/2025 г.

Производството е по чл. 307, ал.1 ГПК. Образувано е по молба на Г. Г. Б. от [населено място], лично и в качеството й на законен представител на М. М. Б. и Кая М. Б., за отмяна на влязлото в сила решение № 223 от 13.02.2025 г. по т. д. № 1961/2024 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-23 състав, с което, на основание чл. 155, т. 3 ТЗ, е прекратено „Дизайн Комерс“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], р-н С., ул. „22-ри септември“ № 7. Молителите поддържат, че по отношение на атакуваното решение е налице основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, тъй като същите не са били надлежно уведомени за разглеждане на делото от Софийски градски съд и не са могли да вземат участие в него в качеството си на наследници на едноличния собственик на капитала на дружество М. А. Б.. Ответникът по молбата – Софийска градска прокуратура – оспорва същата като недопустима и неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от 23.07.2025 г. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното: Молбата за отмяна е процесуално недопустима. Молителите не са легитимиран да искат отмяна на влязлото в сила решение по т. д. № 1961/2024 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-23 състав, тъй като не са участвали като страна в производството по делото, каквото е изискването на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, и нямат качеството на необходими другари по смисъла на чл. 216, ал. 2 от ГПК, на които лица разпоредбата на чл. 304 ГПК предоставя правото да претендират отмяна на решение, постановено без тяхно участие в съдебен процес, воден между други лица. Правото да инициират производство за отмяна на влязло в сила съдебно решение на основанията, предвидени в чл. 303, ал. 1 ГПК, е признато от процесуалния закон единствено и само в полза на лицата, които са участвали като страни (главни или подпомагащи) в производството, по което е постановено решението. Този извод произтича недвусмислено от самата норма на чл. 303, ал. 1 ГПК, установяваща, че заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато са осъществени специфичните за всяко от основанията по чл. 303, ал. 1, т. 1 - т. 7 ГПК предпоставки. Трети лица, неучаствали като страни по делото, приключило с постановяване на влязлото в сила решение, нямат право да искат отмяната му по реда и на основанията, визирани в чл. 303 ГПК. В настоящия случай, молителите не са участвали като страна в производството по т. д. № 1961/2024 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-23 състав, от което следва изводът, че те не са легитимирани да инициират производство за отмяна на постановеното по това дело решение. Активната легитимация на молителите да искат отмяна на влязлото в сила решение не може да бъде обоснована и с разпоредбата на чл. 304 ГПК. Отмяната по чл. 304 ГПК е извънинстанционен способ за защита срещу последиците на влязлото в сила съдебно решение, предоставен на определена категория трети лица, които не са взели участие в делото, но са обвързани от силата на пресъдено нещо на решението. Кръгът на тези лица е очертан изрично в самата разпоредба на чл. 304 ГПК чрез препращане към разпоредбата на чл. 216, ал. 2 ГПК. Последната урежда института на необходимото другарство – задължително и факултативно, от което следва, че легитимирани да искат отмяна са само онези неучаствали в делото трети лица, които, като носители на правото на иск относно спорното правоотношение, е следвало да участват като главна страна в процеса в качеството на необходими другари. По отношение на молителите това изискване не е налице. Същите нямат качеството на необходими другари по смисъла на чл. 216, ал. 2 ГПК в производството по иска с правно основание чл. 155, т. 3 ТЗ и поради това не са легитимирани да искат отмяна на постановеното по него решение. Този иск е предявен от Софийска градска прокуратура и надлежен ответник по него е единствено самото търговско дружество – „Дизайн Комерс“ ЕООД, чието прекратяване е поискано. Дори да са засегнати от правните последици на решението, молителите нямат право да искат отмяна на същото на основание чл. 304 ГПК поради факта, че не е съществувало основание за конституирането им в качеството на необходими (задължителни) другари като главни страни - ответници, наред с надлежния ответник „Дизайн Комерс“ ЕООД в производството за разглеждане на иска по чл. 155, т. 3 ТЗ, доколкото предмет на този иск не са нито техни общи права и задължения, нито права и задължения, почиващи на едно и също основание (чл. 215 ГПК). Освен това, предвиденото в чл. 155, ал. т. 1 ТЗ право на молителите, като наследници на едноличния собственик на капитала на дружеството, да продължат дейността му може да бъде упражнено и при уважен с влязло в сила решение иск по чл. 155, т. 3 ТЗ иск, след като производството по ликвидация все още не е във фазата на започнало разпределение на имуществото (чл. 274, ал. 1 ТЗ). Молбата за отмяна, подадена от лица извън кръга на посочените в чл. 304 ГПК във връзка с чл. 216, ал. 2 ГПК, е процесуално недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 307, ал. 1 ГПК