Определение № 13125 от 17.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11945/2025 г.

Производството е по реда на гл. ХІІІ от АПК.

Образувано е по частна жалба на „Кредипорт“ АД (с предишна фирма „Ти Би Ай лизинг“ ЕАД), представено от адв. Савов, срещу определение № 31524/26.09.2025 г. по адм.д. № 7010/2025 г. по описа на Административен съд София-град. Частният жалбоподател отрича изводите на съда за наличие на висящ процес, тъждествен по предмет и страни, като абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за надлежно упражняване на правото му на съдебно производство за оспорване на мълчалив отказ на директора на ТД на НАП София по негово искане за възобновяване на производството по издаване на акт за прихващане или възстановяване. Твърди отлика на исканията до органа по приходите, по които е формиран мълчалив отказ и опущения на администрацията при комплектоването и изпращането на преписката до съда. Иска отмяна на определението и връщане на делото на първостепенния съд за произнасяне по същество по оспорването.

Ответникът по частната жалба - директорът на ТД на НАП София не изразява становище.

Като съобрази доводите от частната жалба и след проверката по чл. 218 във вр. с чл. 236 от АПК, съдът прие следното:

С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на „Кредипорт“ АД срещу мълчалив отказ на директора на ТД на НАП София по искане за възобновяване на производството по издаване на акт за прихващане или възстановяване с вх. № 55-22-7742/25.04.2025 г. и е прекратено е производството по делото. Съдът е приел, че пред съда между същите страни и на същото основание е образувано адм. д. № 7012/2025 г., което е възприел като процесуална пречка от категорията на тези по чл. 159, т. 7 АПК.

Определението е правилно по резултата си. Не са верни решаващите изводи на съда.

Първостепенният съд неправилно е определил оспорения пред него акт като мълчалив отказ, формиран по искане за възобновяване на производството за издаване на АПВ с вх. № 55-22-7742/25.04.2025 г. Всъщност пред него е обжалван мълчалив отказ по искане с вх. № 55-22-7743/25.04.2025 г. Това по хипотеза изключва тъждеството по предмет на образуваното пред него дело и по адм.д. № 7012/2025 г. по описа на АССГ (по последното предмет на оспорване е мълчаливият отказ по искане с вх. № 55-22-7742/25.04.2025 г.). Затова и не съществува процесуалната пречка по чл. 159, т. 7 АПК.

Първостепенният съд е пропуснал да възприеме отсъствието на положителна процесуална предпоставка за съществуването на правото на страна в производството на възобновяване на производството по издаване на индивидуален административен акт и наличието на процесуална пречка за упражняването на това право:

1. Правото на възобновяване на производството за издаване на административен акт (вж. чл. 99 АПК) съществува само за защита срещу влезли в сила административни актове, които не са били оспорени пред съда. Не е спорно (това се сочи и в искането за възобновяване), че по искане за прихващане или възстановяване с вх. № 10-53-07-28/13.03.2019 г. на „Ти Би Ай Лизинг“ ЕАД (с настоящо наименование „Кредипорт“ АД), е издаден АПВ № П-22221019058902-004-001/11.04.2019 г. от орган по приходите в ТД на НАП – София, с който е отказано възстановяване на недължимо платени суми за ДДС в размер на 285 087,80 лева. АПВ е обжалван пред директора на дирекция "ОДОП" София, който е обявил неговата нищожност с решение № 1132/28.06.2019 г. След прогласяването на нищожността на АПВ не съществува предмет на извънредния способ за контрол по гл. VII от дял II на АПК.

2. „Кредипорт“ АД е подало на 25.04.2025 г. две искания за възобновяване на производството по издаване на АПВ – с вх. № 55-22-7742/25.04.2025 г. и с вх. № 55-22-7743/25.04.2025 г. Двете искания имат несъществени отлики в съдържанието си и са с тъждествен предмет. Доколкото с арг. от чл. 25, ал. 1 АПК с постъпването на първото искане започва производството, то за второто искане е осъществена процесуалната пречка по чл. 27, ал. 2, т. 2 АПК.

При липсата на положителна процесуална предпоставка и наличие на процесуална пречка за компетентния орган не е съществувало задължение да процедира и не възниква фингиран отказ, който да е предмет на съдебен контрол.

Образуваното при липса на предмет съдебно производство е недопустимо – чл. 159, т. 1 ДОПК.

Воден от горното и на основание чл. 235, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение