Определение № 11380 от 13.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10828/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Съвета за електронни медии (СЕМ) срещу Определение №1646 от 18.09.2025 г. по адм. дело №1011/2025 г. на Административен съд София-област (АССО). С обжалваното определение съдът е спрял производството по адм. дело № 1011/2025 г. по описа на АССО до произнасяне на Върховния административен съд (ВАС) по частна жалба с вх. № 5379 от 02.09.2025 г. на АССО. Частният жалбоподател – Съветът за електронни медии счита, че определението е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Излага, че частната жалба, до приключването на производството по която е спряно произнасянето по искането, предмет на адм. дело № 1011/2025 г. на АССО, е подадена от трето, неучастващо в процесното дело лице - Е. И. К.. Жалбата е подадена срещу Определение № 1105 от 26.08.2025 г. на АССО, с което съдът е оставил без разглеждане жалбата на К. срещу Решение № РД-05-70 от 15.07.2025 г. на СЕМ за обявяване на процедура за избор на генерален директор на Българската национална телевизия и е прекратил производството по адм. дело № 863/2025 г. на АССО. Счита, че делото не е следвало да бъде спирано, а съдът е следвало да се произнесе с акт за недопустимост на подаденото искане. Посоченото е в съответствие с мотивите на влязло в сила Определение № 1060 от 01.08.2025 г. по адм. дело № 815/2025 г., образувано по жалба на И. В., в което АССО е приел, че Решение № РД-05-70 от 15.07.2025 г. на СЕМ не е индивидуален административен акт, а е акт от категорията на актовете по чл. 21, ал. 5, изр. второ АПК. С влязло в сила Определение № 1061 от 01.08.2025 г. по адм. дело № 821/2025 г., образувано по жалба на Е. К. АССО отново е приел, че Решение № РД-05-70 от 15.07.2025 г. на СЕМ не подлежи на самостоятелен съдебен контрол, не е индивидуален административен акт, а е акт от категорията на актовете по чл. 21, ал. 5, изр. второ АПК. Въпросът относно характера на Решение № РД-05-70 от 15.07.2025 г. на СЕМ е разгледан и от ВАС в Определение № 8526 от 20.08.2025 г., по адм. дело № 8137/2025 г. Производството по частната жалба на Е. К. срещу Определение № 1105 от 26.08.2025 г. на ACCO, с което съдът е оставил без разглеждане жалбата му срещу Решение № РД-05-70 от 15.07.2025 г, на СЕМ за обявяване на процедура за избор на генерален директор на Българската национална телевизия и е прекратил производството по адм. дело № 863/2025 г. по описа на АССО, не се явява обуславящо за произнасянето по подадената от И. В. молба, именно защото въпросът вече е разрешен с посочените по-горе съдебни актове. Независимо от характера на Решение № РД-05-70 от 15.07.2025 г. на СЕМ, е недопустимо самостоятелното му оспорване, доколкото законосъобразността му ще се преценява в рамките на оспорването на финализиращия процедурата акт. С оглед на това, съдът е следвало да се произнесе, а не да спира производството по делото. Прави искане определението да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – И. Д. В. не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна. Разгледана по същество частната жалба е основателна. В обжалваното в настоящото производство определение АССО е изложил твърденията на И. Д. В., по чиято молба е образувано производството. Приел е, че е сезиран с искане за спиране на Решение на СЕМ № РД-05-70 от 15.07.2025 г., с което се обявява процедура за избор на генерален директор на Българска национална телевизия, като административен акт представляващ разпореждане (по чл. 60, ал. 1 АПК) за допускане на предварително изпълнение, поради неговата незаконосъобразност (нищожност). Съдът е изложил, че му е служебно известно, че по подадена жалба против Решение №РД-05-70 от 15.07.2025 г. на СЕМ, е образувано адм. дело №863/2025 г. на АССО. С Определение № 1105 от 26.08.2025 г. по посоченото дело, съдът е оставил без разглеждане подадената жалба и е прекратил производството по делото. Против определението е подадена частна жалба, по която към момента на постановяване на определението няма произнасяне на ВАС. Изложил е, че допустимостта на искането за спиране по чл. 166, ал. 2 АПК се предопределя от наличието на висящо производство по оспорване на административния акт, чието спиране се иска. Счел е, допустимостта на оспорването на Решение №РД-05-70 от 15.07.2025 г. на СЕМ по адм. дело № 863/2025 г. на АССО е преюдициална по отношение на настоящото искане, поради което следва да спре производството до решаването му с влязъл в сила съдебен акт от ВАС. Определението е неправилно. Видно от данните по делото производството по адм. дело № 1011/2025 г. на АССО е образувано по молба на И. Д. В. от 28.08.2025 г. В нея е изложено становище, че Решение № РД-05-70 от 15.07.2025 г. на СЕМ, с което се обявява процедура за избор на генерален директор на Българската национална телевизия, представлява акт, описан в чл. 60 АПК, поради обстоятелството, че предходната процедура не е приключила. Сочи се, че решението следва да се прогласи за нищожно. Направено е искане, на основание чл. 166, ал. 2 АПК, съдът да постанови определение за спиране на решението. С уточнителна молба от 16.09.2025 г. И. В. е посочила, че молбата й от 28.08.2025 г. е с предмет обжалване на решението на СЕМ за обявяване на процедура за избор на генерален директор на Българската национална телевизия, обективирано в Раздел I от Решение № РД-05-70 от 15.07.2025 г. на СЕМ. Отново е направено искане, за което е посочено, че е с правно основание чл. 166, ал. 2 АПК, за спиране на решението, което по твърдение на жалбоподателката представлява разпореждане на административния орган по чл. 60, ал. 1 АПК От така депозираните молби не става ясно оспорва ли се от И. Д. В. законосъобразността на Раздел I от Решение № РД-05-70 от 15.07.2025 г. на СЕМ, което оспорване е предпоставка за допустимостта на искането по чл. 166, ал. 2 АПК. Неясно е останало и искането и по чл. 166, ал. 2 АПК. Съгласно посочената разпоредба, при всяко положение на делото, до влизането в сила на решението, по искане на оспорващия, съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. В настоящия случай от И. В. не е направено искане за спиране на предварителното изпълнение на решението, а искане за спиране на самото решение, каквато процедура в АПК не е регламентирана. Наред с това не се спори, че разпореждането, с което е било допуснато предварителното изпълнение на решението, съдържащо се в Раздел II от него, е било обявено за нищожно с Определение №1060 от 01.08.2025 г. по адм. дело № 815/2025 г. на АССО (по молба на И. В.) и с Определение №1061 от 01.08.2025 г. по адм. дело № 821/2025 г. на АССО (по молба на Е. К.). Предвид изложеното не е налице влязло в сила разпореждане, с което е допуснато предварително изпълнение на решението, за да може съдът да го спре, на основание чл. 166, ал. 2 АПК, при наличие на предпоставките за това. Без да е изяснен предметът на делото, няма как да бъде извършена преценка за законосъобразността на направения от съда извод, че произнасянето на ВАС по подадена частна жалба срещу Определение № 1105 от 26.08.2025 г. по адм. дело ,№ 863/2025 г. на АССО е преюдициално за него. В определението си съдът не е посочил и правната разпоредба, въз основа на която е счел, че е налице основание за спиране на производството по делото. В разпоредбата на чл. 154а, ал. 1, т. 4 АПК, регламентираща основанията за спиране, която вероятно е имал предвид съдът, като основание за спиране е посочено наличието на друго административно или съдебно производство, което има значение за правилното решаване на спора. В случая съдът не е приел, че производството по адм. дело № 863/2025 г. на АССО е преюдициално за настоящето. Счел е за преюдициално единствено произнасянето на ВАС по подадена частна жалба, но не и приключването на цялото съдебно производство. При така установените факти, изводът на съда за наличие на основание за спиране на производството по делото е неправилен. Предвид изложеното, обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото следва да върнато за продължаване на съдопроизводствените действия, като на първо място следва да бъде изяснено какъв е предметът на производството по делото. За пълнота следва да се посочи, че с Определение №10569 от 29.10.2025 г. по адм. дело №9146/2025 г. е налице произнасяне на ВАС по жалбата срещу Определение № 1105 от 26.08.2025 г. по адм. дело № 863/2025 г. на АССО. С определението на ВАС това на АССО е отменено и делото е върнато на съда за продължаване на съдопроизводствените действия. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд,