Определение № 4391 от 21.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3635/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на А. Й. Й. против протоколно определение 23.02.2026 г., постановено по адм. д.1636/2025 г. по описа на Административен съд-Варна(АС-Варна). Частната жалбоподателка твърди, че обжалваното определение е неправилно, защото фактите по спора съществено се отличават от тези по делото, по което е отправено преюдициално запитване, поради което иска да бъде отменено и да бъде задължен административният съд да продължи съдопроизводствените действия. Съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в частната жалба. Не претендира разноски. Ответникът „Ай Тръст“ЕООД, редовно уведомен за настоящото производство, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че е допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: С обжалваното определение от 23.02.2026 г., постановено по адм.д. 1636/2025 г. по описа на АС-Варна е спряно производството по делото до приключване на дело С-676/25 на СЕС, за което решаващият съд е приел, че се явява преюдициално. Така постановеното определение е валидно и допустимо, но неправилно. Административният съд е спрял производството по делото без да е определил неговия предмет, без да са установени относимите към спора факти като се е позовал на чл. 154а, ал. 1, т. 8 от АПК. На настоящият съдебен състав са известни въпросите, които са отправени от друг съдебен състав на АС-Варна до СЕС с искане да бъдат тълкувани разпоредби на правото на ЕС. Но за установяванe на преюдициалността на това производство по отношение адм.д. 1636/2025 г. по описа на АС-Варна е необходимо да е ясен неговия предмет и фактическа обстановка по спора. Обстоятелството, че е поискано от СЕС да тълкува чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните), който е възможно да е приложим и по спряното от първата инстанция производство, не е достатъчно да обуслови хипотезата на чл. 154а, ал. 1, т. 8 от АПК. Необходимо е да се установи, че задължителното тълкуване, което евентуално би било постановено от СЕС, ще има полезен ефект и спрямо фактите по конкретното спряно съдебно производство т.е. те са в съществена степен сходни с установените в другото съдебно производство, по което вече е отправено преюдициалното запитване и не са налице различни обстоятелства, които да предопределят прилагане на различни правни норми. Като е достигнал до необоснован от фактическа страна правен извод административният съд е постановил неправилно определение, което трябва да бъде отменено, а делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия съгласно указанията в настоящото определение. При този изход на спора и при липса на претенции, разноски не трябва да бъдат определяни. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение