Определение № 7038 от 24.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5736/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Д. Г. С., чрез процесуален представител, срещу определение № 3462 от 11.04.2025 г., постановено по адм. д. № 1411/2024 г. по описа на Административен съд (АС) – Пловдив, с което е оставена без уважение молба вх. № 3026 от 20.02.2025 г. на Д. Г. С., за допълнение на определение № 1598 от 19.02.2025 г. в частта за разноските. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, иска отмяната му и допълване на определението в частта за разноските. Не претендира разноски. Ответникът – изпълнителният директор на Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ), чрез процесуален представител, в писмено възражение, оспорва частната жалба. Иска обжалваното определение да бъде оставено в сила. Не претендира разноски. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че частната жалба е редовна и процесуално допустима. Същата е подадена в срок, от надлежна страна и срещу определение, подлежащо на обжалване. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения: За да отхвърли искането на Д. Г. С. да бъде изменено определение № 1598 от 19.02.2025 г. на АС-Пловдив, по адм. д. № 1411/2024 г., в частта за разноските, решаващият съд е приел, че с определение № 1598 от 19.02.2025 г на основание чл. 213а, ал. 2, във връзка с чл. 215, т. 4 АПК, касационната жалба на БАБХ против решение № 9284 от 29.10.2024 г. е оставена без разглеждане и определението е влязло в сила на 20.03.2025 г. Посочено е, че по касационната жалба на БАБХ против решение № 9284 от 29.10.2024 г. няма образувано съдебно производство пред ВАС, като подаването на отговор по касационна жалба не е задължение за страната (чл.213а, ал.4 от АПК). Определението е правилно. Настоящата инстанция намира за правилен извода на първоинстанционния съд относно неоснователността на искането за изменение на определение № 1598 от 19.02.2025 г. на АС-Пловдив, по адм. д. № 1411/2024 г., в частта за разноските. Правото да се присъдят направените по делото разноски за такси, адвокатски хонорар, възнаграждение за вещи лице, свидетели и др. е регламентирано с разпоредбата на чл. 143 АПК, респективно чл. 81 ГПК, във вр. с чл. 78 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК и съставлява имуществено субективно право на страната в процеса, което следва да бъде удовлетворено с оглед на крайния правен резултат по делото. В конкретния случай с определение № 1598/19.02.2025 г., постановено на основание чл. 213а, ал. 2 във връзка с чл. 215, т. 4 АПК, касационната жалба на Българската агенция по безопасност на храните срещу решение № 9284/29.10.2024 г. е оставена без разглеждане поради наличие на отрицателна процесуална предпоставка за допустимост на оспорването. Съдът не е разгледал спора по същество, нито е образувано касационно производство пред Върховния административен съд. При тези обстоятелства правилно е прието, че не е налице основание за присъждане на разноски в полза на ответната страна. Производството е приключило още във фазата на проверката за допустимост на касационната жалба, без да е осъществено разглеждане на спора по същество. Подаването на отговор по касационната жалба съгласно чл. 213а, ал. 4 АПК представлява процесуална възможност, а не процесуално задължение за насрещната страна, поради което извършените във връзка с това разноски не подлежат на присъждане, когато касационната жалба е оставена без разглеждане от администриращия съд и не е образувано производство пред Върховния административен съд. Разноски се присъждат като последица от осъществена процесуална защита в рамките на допустимо съдебно производство. В случая липсва развило се касационно производство пред ВАС, както и произнасяне по съществото на спора, поради което не е налице основание за възлагане на разноски. При тези съображения правилно съдът е приел, че не са налице предпоставките за допълване на същото определение в частта за разноските и молбата следва да се остави без уважение. Предвид изложеното, настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното определение на АС – Пловдив и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 236 вр. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение