Определение № 10373 от 20.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9964/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Б. И. А., чрез пълномощник адв. Н. Йорданова, против определение № 1977 от 20.08.2026., постановено по адм. дело № 577/2026г. по описа на Административен съд Перник. По наведени доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт се претендира отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – Общински съвет Трън, представляван от неговия председател, в депозиран по делото отговор на частната жалба взема становище за нейната неоснователност. Върховният административен съд, четвърто отделение намира частната жалба за допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Б. И. А. против решение № 99, взето по протокол № 8 от 30.07.2026г. на Общински съвет Трън (ОбС Трън), с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), чл. 35, ал. 3 от Закона за общинската собственост (ЗОС) и чл. 42 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, приета от ОбС Трън, е дадено съгласие да се продаде недвижим имот – частна общинска собственост, представляващ [УПИ] в кв. 12 по регулационния план на [населено място], община Трън, целият с площ от 770 кв.м, без построената в имота сграда, на Л. Б. А., Д. М. С., Б. Р. М. и З. С. М., собственици на сградата по [нотариален акт], [заличен текст], при продажна цена 6075, 30 евро/11 882, 25 лв. С обжалваното определение решаващият състав на Административен съд Перник е оставил без разглеждане жалбата на Б. И. А. против решение № 99, взето по протокол № 8 от 30.07.2026г. на ОбС Трън, и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат, съдът е счел, че жалбоподателят няма правен интерес от оспорването. Изложил е съображения, че лицето не твърди и не установява да е собственик на сградата, построена в общинския имот, или да е носител на право на строеж или на друго вещно право. Оспорващият не е адресат на оспореното решение, не е заявител в производството по чл. 35, ал. 3 ЗОС и не принадлежи към определения от закона кръг субекти, на които общинският имот може да бъде продаден по този ред. Поради това решението не отнема и не ограничава негово субективно право и не създава задължение за него. Наред с това, решаващият съд е обсъдил и представеното от жалбоподателя заявление за закупуване на имота чрез участие в търг, адресирано до кмета на община Трън, като е счел, че същото не е подадено в рамките на отрита тръжна процедура, а представлява единствено предложение до общината да предприеме действия по разпореждане с имота по общия ред по чл. 35, ал. 1 ЗОС. От това предложение не възниква субективно право да бъде открит търг, общината непременно да продаде имота или заявителят да бъде определен за негов приобретател. Според съда не обосновават правен интерес и твърденията за упражнявана фактическа власт върху част от терена, тъй като по делото не се установява правно основание за тази фактическа власт, нито принадлежащо на жалбоподателя право на собственост, сервитут, право на ползване, наемно правоотношение или друго вещно право върху процесния имот. По тези съображения съдът е извел заключение, че оспорващият не е носител на право или законен интерес, засегнат от решението на ОбС Трън, което обуславя недопустимост на жалбата му на основание чл. 159, т. 4 АПК. Обжалваното определение е правилно. Предмет на оспорване в производството пред първоинстанционния съд е решение на общинския съвет, прието на основание чл. 35, ал. 3 ЗОС. Съгласно посочената разпоредба продажба на земя - частна общинска собственост, на собственика на законно построена върху нея сграда се извършва от кмета на общината без търг или конкурс по ред, определен в наредбата по чл. 8, ал. 2. Процедурата по чл. 35, ал. 3 ЗОС е специална, представлява отклонение от общия режим за продажба на имоти – частна общинска собственост, установен в чл. 35, ал. 1 ЗОС – чрез публичен търг или публично оповестен конкурс. Този специален привилегирован ред, изключващ провеждането на състезателна процедура, е установен в полза на строго индивидуализиран кръг правни субекти – собствениците на законно построена сграда върху земя – частна общинска собственост. В случая, както вярно е преценено от решаващия съд, оспорващият не твърди и не установява да е собственик на сградата, построена в процесния общински имот, или че е носител на право на строеж или на друго вещно право върху имота. Оспорващият не е адресат на решението на ОбС Трън, нито е заявител в производството по чл. 35, ал. 3 ЗОС, нито въобще попада сред лицата, които биха могли да инициират такова производство. Решението на общинския съвет по никакъв начин не засяга пряко и непосредствено неговата правна сфера. Намерението му за евентуално участие в бъдещ търг за същия имот или твърденията му за упражнявана фактическа власт върху част от терена /упражнявана на неустановено по делото правно основание/ не могат да обосноват правен интерес в производство по оспорване на административен акт, издаден на основание чл. 35, ал. 3 ЗОС. Правният интерес следва да бъде пряк и непосредствен, а не бъдещ и хипотетичен. Неоснователно е релевираното в частната жалба оплакване, че не са били налице материалноправните предпоставки за провеждане на процедура по реда на чл. 35, ал. 3 ЗОС, с което е накърнен и общественият интерес. Следва да се подчертае, че физическите и юридическите лица не могат да черпят активна легитимация от защитата на публичния интерес, когато не е доказано лично засягане на правната им сфера. Органите със специална законова легитимация са областният управител по чл. 45, ал. 4 ЗМСМА, който упражнява контрол за законосъобразност на актовете на общинските съвети, както и Прокуратурата на Република България, която съгласно чл. 16, ал. 1, т. 1 АПК следи са спазване на законността в административния процес и предприема действия за отмяна на незаконосъобразни административни актове. По тези съображения настоящият състав приема, че обжалваното определение не страда от пороци, които съставляват касационни основания, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 236 вр. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение