Определение № 53 от 22.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1230/2018 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Подадена е на 08.02.2019г. молба от Д. М. С., чрез пълномощника му адв. З., за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. Молителят претендира да му бъдат присъдени разноски съразмерно с отхвърлената част на иска на Х. А. относно два недвижими имота - апартамент на втори надпартерен етаж на [улица] и дворно място с къща в кв. Г., за които е прието в мотивите, че не следва да бъдат включени в наследствената маса. Твърди се, че във връзка с тези имоти молителят е направил разноски за въззивна и касационна инстанция, бранейки се срещу претенцията на Х. А.. Също така се претендират разноски и за уваженото искане на молителя за включване в наследствената маса на двете дарения, извършени в полза на ищцата. Според молителя включването на това имущество в наследствената маса представлява уважен негов иск, за което се полагат разноски. В обобщение се иска присъждане на сумата 40 000лв. разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната и касационна инстанция. Ответницата по молбата Х. М. А. заявява в становището си, че ответникът по иска /сега молител/ следва да поеме всички разноски за производството, продължило 25 години. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното: Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е допустима. С постановеното по делото решение от 06.02.2019г. е отменено обжалваното въззивно решение на Софийски градски съд за отхвърляне на предявения от Х. А. против Д. М. иск по чл. 30, ал.1 ЗН и е постановено ново за намаляване на завещателното разпореждане на М. А. С., починал на 01.09.1992г., извършено със саморъчно завещание от 08.07.1992г., в полза на сина му Д. М. С. с 228 839 лв. и за възстановяване на запазената част на Х. М. А. от наследството на нейния баща М. А. С. в размер на 228 839/1 464 184 части от наследството. По отношение на разноските е прието, че предявеният от ищцата иск се уважава и на ответника не следва да се присъждат разноски. Направеният в решението извод, че ищцата не дължи разноски на ответника, следва да бъде потвърден. С решението предявеният иск по чл. 30, ал.1 ЗН е уважен като е намалено завещанието на наследодателя и е възстановена запазената част на ищцата. При формиране на наследствената маса по чл. 31 ЗН за извършване преценка налице ли е накърнение на запазената част съдът е уважил защитните доводи на ответника, че два от недвижимите имоти, посочени от ищцата, не следва да се включват в наследствената маса, защото са негова собственост, както и че даренията в полза на ищцата следва да се приспаднат от запазената й част. Независимо от това, не е налице отхвърлена част на иска, за която на ответника да се полагат разноски. Уважаването на някои от защитните тези на ответника в мотивите на решението, не обуславя отговорност за разноски на насрещната страна, в чиято полза е постановено решението. По тези съображения искането за изменение на решението в частта за разноските чрез присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 40 000лв. в полза на Д. М. С., е неоснователно. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.,