Определение № 140 от 13.12.2016 г. на ВКС по н. д. № 1217/2016 г.

Настоящето производство е образувано на основание чл. 43, т. 3 НПК по повод разпореждане № 955 от 14.11.2016 г. на Районния съд–гр. Нова Загора по н. ч. х. д. № 454/2016 г. с искане за определяне на друг, еднакъв по степен съд, който да го разгледа. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура е изразил становище, че в случая е налице процесуалното основание по чл. 43, т. 3 НПК. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Данните по делото разкриват, че с определение № 122 от 7.11.2016 г. ВКС е изпратил делото на РС–гр. Нова Загора за разглеждане. Поради участието на съдиите в предходно разглеждане на делото и данните за отвод на съдия М. с определение от 2013 г. (л. 21, в.н.ч.х. № 352/15 г.), Районния съд–гр. Нова Загора не могъл да формира съдебен състав, който да разгледа делото, образувано по тъжба на И. Т. И. срещу Л. Й. С.. Върховният касационен съд намира, че са налице предпоставките на чл. 43, т. 3 НПК за определяне на друг, еднакъв по степен съд. Делото следва да бъде разгледано от териториално близкия Районен съд в гр. Сливен, което би позволило нормална организация и провеждане на съдебното производство. По изложените съображения и на основание чл. 43 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение