Определение № 73 от 22.05.2019 г. на ВКС по н. д. № 477/2019 г.

Производството е по реда на чл.351, ал. 6 от НПК. Образувано е по частна жалба на адв. Г. Ч., в качеството му на повереник на П. С. И. срещу определение № 86/28.02.2019г. на Русенски окръжен съд, постановено по нохд № 756/2018г. по описа на същия съд. С атакуваното определение е върната молба за изменение на решение № 11/04.02.2019г., постановено по внохд № 756/2018г. по описа на Окръжен съд- Русе, с което е потвърдена присъда № 83/06.06.2018г. по нохд № 599/18г. на русенски районен съд. В жалбата се сочат доводи за неправилност на атакуваното определение. Повереникът се съгласява, че актът на съда, с който той се е произнесъл по разноските, направени във въззивното производство, не подлежи на касационно обжалване, но възразява срещу приетото от съда, че касационното й разглеждане в тази й част, е недопустимо. Изтъкват се съображения, произтичащи от чл.248 от ГПК за изменение на съдебното решение и се претендира именно такова изменение, с позоваване на чл.38 от Закона за адвокатурата. Прокурорът при Върховна касационна прокуратура е изразил становище, че частната жалба е основателна. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, намери следното: Предмет на настоящия контрол е законосъобразността на постановеното определение № 86/28.02.2019г. на Русенски окръжен съд, постановено по нохд № 756/2018г. по описа на същия съд, с което е върната молбата на повереника на гражданския ищец за изменяване на съдебното решение по реда на чл. 248, ал.1 от ГПК в частта относно разноските. С решението, чието изменение се иска, въззивният съд изцяло е потвърдил първоинстанционната присъда, постановена от Русенки окръжен съд. Извън всяко съмнение е, че въззивното решение на Окръжен съд - Русе не попада в кръга на съдебните актове по чл. 346 от НПК, които подлежат на касационно обжалване, поради което разрешените в него въпроси няма как да бъдат предмет на разглеждане – нито в цялост, нито частично в редовна касационна проверка. Що се касае до пояснението в частната жалба, че не се претендира касационен контрол на решението в частта му относно разноските, а изменението му по реда на чл.248, ал.1 от ГПК, ВКС напълно споделя изтъкнатите от съда доводи в подкрепа на извода му за недопустимост на подобна процедура в наказателното производство, включително и относно произнасянето по направените от гражданския ищец разноски във въззивното производство. Процесуалните правила на ГПК при разглеждането на гражданския иск в наказателното производство имат субсидиарно приложение - само и дотолкова, доколкото в НПК липсва изрично разписан процесуален регламент за разрешаването на спорен въпрос, възникнал при разглеждането и решаването на делото. В настоящия случай, извън проблематиката за правилността на решението в частта му относно разноските по същество /което не е предмет на настоящето произнасяне/, правилата на чл.189 от НПК са изчерпателни и те не позволяват приложението на чл. 248, ал.1 от ГПК. Така посоченото позволява извода, че определението на съда за връщане на молбата за изменение на въззивното решение следва да бъде оставено в сила, тъй като молбата е била недопустима. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 351, ал. 6 от НПК