Определение № 12302 от 02.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11460/2025 г.
ВАСЧетвърто отделение02.12.2025 г.докладчик Ралица Романова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 25238 от 24.07.2025 г., постановено от Административен съд София-град, по адм. д. № 7406/2025 г., по описа на съда. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ РУМЯНА БОРИСОВА секретар: Членове: /п/ ЛЮБОМИРА МОТОВА /п/ РАЛИЦА РОМАНОВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на А. Г. П., лично и като представител на малолетния М. А. П., А. С. Л., В. В. Д., Г. А. П., Д. Т. С., Д. Я. А., П. Р. С., П. А. К., Р. А. Л., Т. А. П., чрез адвокат А. Крачунова, срещу определение № 25238 от 24.07.2025 г., постановено по адм. д. № 7406/2025 г., по описа на Административен съд София-град, с което е оставена без разглеждане жалбата им срещу заповед № РИЛ25-РД09-304/07.07.2025 г., издадена от кмета на район „Илинден“ – Столична община. В жалбата се излагат се доводи за неправилност на определението, като постановено при липса на обсъждане на фактическото положение на жалбоподателите, като лица, лишени от жилище. Оспорва се направения извод за липса на правен интерес, с оглед установеното обстоятелство, че жалбоподателите обитават описания в заповедта поземлен имот. Изразява се искане за отмяната на оспореното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендират се разноски. Ответната страна - кметът на район „Илинден“ – Столична община, не изразява становище по жалбата. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение намира частната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване определение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно, и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е била заповед № РИЛ25-РД09-304/07.07.2025 г., издадена от кмета на район „Илинден“ – Столична община, с която е наредено да се изземе общински имот, представляващ ПИ с [идентификатор], попадащ в УПИ [номер] „за гаражи, спорт и озеленяване“, кв.3, м. НПЗ „Захарна фабрика“, район „Илинден“, който се владее или държи без основание, не се използва по предназначение или необходимостта от него е отпаднала. Наредено е да се освободи прилежащия терен, върху който са разположени 17 броя палатки, 2 броя преносими мивки и 2 броя химически тоалетни. В заповедта е изложено, че общинският имот с [ПИ], попадащ в УПИ [номер] „за гаражи, спорт и озеленяване“, кв.3, м. НПЗ „Захарна фабрика“, район „Илинден“ представлява общинска собственост съгласно Акт за общинска собственост № 1063/09.2006 г. Обект за изземване представлява 17 броя палатки, от които осем броя обитаеми, 2 броя преносими мивки и 2 броя химически тоалетни. Описаните вещи не са трайно прикрепени към земята, съответно обектът не е заведен в кадастралната карта и кадастралните регистри. Не може да се третира като преместваем обект, няма одобрена схема за поставяне. Не е установено разрешение за монтаж на обекта. Няма изграден градоустройствен статут. Обектът не се владее/държи на годно правно основание. Няма данни да се заплаща наем. Извършителят е неизвестен, както и датата на поставяне. Съставът на Административен съд София – град е оставил без разглеждане подадената жалба срещу заповед № РИЛ25-РД09-304/07.07.2025 г., издадена от кмета на район „Илинден“ – Столична община като е приел, че по отношение на жалбоподателите липсва правен интерес от оспорване на същата. Така постановеното определение е правилно. Съгласно чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост общински имот, който се владее или държи без основание, не се използува по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета на общината. Както в първоинстанционното производство, така и пред настоящата инстанция не се представят доказателства за съществуването на документ, който позволява на жалбоподателите да обитават описания в заповедта имот. Не се представят и доказателства за наличието на свързаност на някой от жалбоподателите с посочения поземлен имот. Настаняването на територията на поземлен имот, общинска собственост, при липса на разрешение и основание не дава право на настанилите се лица да оспорват актове на управление и разпореждане с този имот. При тези данни, като е приел, че жалбоподателите А. Г. П., лично и като представител на малолетния М. А. П., А. С. Л., В. В. Д., Г. А. П., Д. Т. С., Д. Я. А., П. Р. С., П. А. К., Р. А. Л., Т. А. П. не доказват съществуването на правен интерес от оспорването на заповед № РИЛ25-РД09-304/07.07.2025 г., издадена от кмета на район „Илинден“ – Столична община, първоинстанционният съд е постановил обосновано и законосъобразно определение, което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл.1 във вр. с чл. 236 от АПК Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,
Цитирани разпоредби
5- чл. 230 АПК
- чл. 236 АПК
- чл. 221, ал. 2
- чл. 229
- чл. 65, ал. 1