Определение № 2643 от 06.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 637/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 - 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Н. Неделчев срещу определение № 11562 от 23.11.2023 г., постановено по административно дело № 10866/2023 г. от Върховния административен съд, Шесто отделение, с което е оставена без разглеждане подадената от него частна жалба против разпореждане № 17 от 17.10.2023 г., постановено от Председателя на Шесто отделение на Върховния административен съд и производството по делото е прекратено. По наведени доводи за неправилност на определението се иска отмяната му. Препис от частната жалба е изпратен на насрещната страна – Ръководител „Пенсионно осигуряване“ (ПО) в Териториално поделение (ТП) на Национален осигурителен институт (НОИ), който в представена по делото писмена молба излага становище за нейната неоснователност. Върховният административен съд (ВАС), VІІІ-ми петчленен състав, при Втора колегия, при извършената служебно проверка на атакуваното определение и предвид наведените в частната жалба доводи, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил без разглеждане жалбата на Неделчев против разпореждане на Председателя на Шесто отделение, с което е отказано да бъде наложено, по направено от него искане, административно наказание глоба по чл. 304, ал. 1 от АПК на Ръководителя ПО в ТП на НОИ – Варна за неизпълнение на влязло в сила решение № 2775/16.03.2023 г., постановено по адм. дело № 7517/2022 г. по описа на Върховен административен съд. Правилно съдът е приел, че жалбата на Неделчев е недопустима, тъй като същият не е страна в производството по реда на Глава осемнадесета АПК, което производство, макар че може да бъде образувано по искане на трето лице, както е и в конкретния случай се развива между страни – административно-наказващия орган и лицето, извършило нарушение по чл. 303 - 304 АПК, при което на обжалване подлежат единствено разпорежданията, с които е наложена предвидено в посочените текстове наказания по реда на чл. 306 АПК, като съответно правен интерес от оспорването му би имало единствено лицето, на което е наложено наказание. В случая за Неделчев не е налице правен интерес от оспорване на разпореждането, тъй като макар производството да е образувано по негово искане, същият няма легитимен правен интерес от оспорването му. При това правилно подадената от него частна жалба е оставена без разглеждане, а производството по делото е прекратено. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 234 във вр. с чл. 236, във вр. с чл.221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, VІІІ-ми петчленен състав, при Втора колегия