Определение № 10190 от 15.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8577/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Р. Д. Р., чрез адв. П. Петров, против определение № 1545/01.07.2026 г., постановено по адм. дело № 320/2026 г. по описа на Административен съд (АС) – Перник, с което е оставена без разглеждане като недопустима, на основание чл. 159, т. 1 от АПК, жалбата му срещу отказ на администратора на лични данни „Вива Кредит“ АД за представяне на документи във връзка с подадено до дружеството заявление от 15.01.2026 г. С частната жалба се оспорват изводите на съда за липса на подадено заявление за достъп до данни и информация съгласно чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679, респ. по чл. 37б от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Излагат се съображения за противоречие на обжалваното определение с разпоредбите на правото на Европейския съюз (ЕС), съдебната практика на българските съдилища и практиката на Съда на ЕС (СЕС). Цитирани са конкретни съдебни решения, въз основа на които частният жалбоподател прави извода и аргументира тезата, че администраторът на лични данни е длъжен да му предостави копие от исканите документи, за да може субектът на данни и настоящ жалбоподател да упражни ефективно правата си по посочения регламент, по-конкретно да провери точно за какво се обработват личните му данни и законосъобразно ли се обработват те. Предоставянето само на частична информация и/или извадки от документи възпрепятства правото на субекта на данни да осъществи защита на накърнените си права. По наведените в частната жалба аргументи се иска отмяна на определението и решаване на спора по същество, като се отмени отказът на ответното дружество да предостави копие от първообраза на документите, съдържащи личните данни на Р. Д. Р.. Претендират се сторените деловодни разноски по делото и присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, както и направените разноски пред първата инстанция. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско/юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна – „Вива Кредит“ АД, ЕИК 207343548, чрез пълномощник адв. А. Николовска, оспорва частната жалба като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор. Счита за правилни и обосновани изводите на съда, че в случая липсва заявление по чл. 37б от ЗЗЛД, което да касае предоставянето на данни в обхвата по чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679, а следователно и отказ на администратора на лични данни, който да съставлява годен за обжалване административен акт. Заявява становище за неотносимост към настоящия спор на цитираната в частната жалба съдебна практика и развива аргументи относно упражняване на правото по чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679 не по предназначение, а за други, различни от установените в посочения регламент, цели, което само по себе си съставлява злоупотреба с право. Отправя искане до съда за оставяне на частната жалба без уважение и потвърждаване на обжалваното определение като правилно и законосъобразно. Не претендира разноски. Възразява за прекомерност на евентуално претендираното от частния жалбоподател адвокатско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид данните по делото, становищата на страните и събраните доказателства, в рамките на дължимия съдебен контрол по чл. 218, ал. 1 и ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 236 от АПК, намира от фактическа и правна страна следното: Частната жалба е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 230 от АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С определение № 1545/01.07.2026 г., постановено по адм. дело № 320/2026 г. по описа на АС – Перник съдът е оставил без разглеждане жалбата на Р. Д. Р. срещу отказ на администратора на лични данни „Вива Кредит“ АД за представяне на документи във връзка със заявление от 15.01.2026 г., подадено по реда на чл. 37б от ЗЗЛД, свързано с упражняване на правата по чл. 15 и чл. 20 от Регламент (ЕС) 2016/679, с което на основание чл. 11, ал. 1, т. 12 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) е поскано от дружеството да предостави копия от всички договори за кредит в периода 2015 г. – 2025 г., ведно със съпътстващите ги документи – общи условия, погасителни планове, извършени и предстоящи плащания и други, както и информация за отпуснати суми, вноски за погасяване на кредитите с посочени дати и размер. За да достигне до този резултат, съдът е приел, че в настоящия случай няма постановен отказ за предоставяне на достъп до личните данни по заявлението на Р. Д. Р.. Изводът за липса на надлежен отговор, постановен по реда и при условията на Регламент (ЕС) 2016/679, е обоснован с липсата на надлежно заявление за упражняване на права по чл. 15 и чл. 20 от същия регламент. Съдът е посочил, че исканата със заявлението информация (пълни копия на договори за кредит, ведно със съпътстващата ги кредитна документация – общи условия, погасителни планове, извършени и предстоящи плащания, както и информация за отпуснати суми, вноски за погасяване на кредитите с посочени дати и размер) не се отнася до правото на достъп до лични данни, по отношение на което са приложими правилата на чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679. С процесното заявление по същество се упражняват права по чл. 11, ал. 1 ,т. 12 от ЗПК. Същото не представлява искане, свързано с лични данни и не съдържа волеизявление на физическо лице, което в качеството му на субект на данни търси защита на свое право, регламентирано в Регламент (ЕС) 2016/679, а представлява изявление на страна по договор за кредит, т. е. на страна по облигационно правоотношение, което касае отношения между частноправни субекти (длъжник – кредитор) и е извън сферата на административните правоотношения. В този контекст според съда търсенето на копия от документи и информация от кредитното досие на жалбоподателя не може да бъде приравнявано/отъждествявано с упражняване на правото на достъп до лични данни по смисъла на чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679. Така заявено, искането не попада в обхвата на законодателството, свързано с обработването и защитата на лични данни. То е свързано с предоставяне на информация за кредитните отношения между страните и на копия от документи по тези облигационни правоотношения, по-специално касателно правопораждащите, изменящите и погасяващите ги юридически факти. С така отправеното искане не се упражняват права, предмет на защита съгласно Регламент (ЕС) 2016/679, поради което и постановеният по него отговор не би могъл да формира отказ, нито изричен, нито мълчалив, за предоставяне на достъп до личните данни, копие от същите или информация, свързана с тяхното обработване. По тези съображения, доколкото не е подадено искане за упражняване на права по чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679, съдът е обосновал заключението, че не е налице и отказ във връзка с упражняване на такива права, т.е. липсва годен за обжалване административен акт, който да засяга права и законни интереси на жалбоподателя, установени в Регламент (ЕС) 2016/679. Определението е правилно. Правилна и обоснована от фактите по делото е преценката на административния съд относно характера на отправеното до „Вива Кредит“ АД искане/заявление от Р. Д. Р., обозначено като такова по чл. 37б от ЗЗЛД. От съдържанието на същото не може да бъде изведен недвусмислен извод, че изразената от искателя действителна воля е за упражняване на права по чл. 15 и чл. 20 от Регламент (ЕС) 2016/679. Напротив, искането се състои и изчерпва в това да бъдат предоставени копия от всички договори за кредит за периода 2015 – 2025 г., ведно със съпътстващите ги документи – общи условия, погасителни планове, извършени и предстоящи плащания, както и информация за отпуснати суми и вноски с посочени дати и размер. Правилно въз основа на тези факти съдът е приел, че търсената информация не попада в приложното поле на чл. 15 Регламент (ЕС) 2016/679, тъй като по своето естество тя се отнася до въпроси, свързани с изпълнението на облигационни правоотношения и следователно към нея следва да намерят приложение разпоредбите на друг, специален закон, а именно тези на чл. 11, ал. 3, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК, според които кредиторът предоставя на потребителя при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания. Наред с това следва да се има предвид, че уреждането на договорните отношения (в случая произтичащи от договор за потребителски кредит) не е предмет на регулиране с Регламент (ЕС) 2016/679, както и че искането за получаване на копия от всички документи в кредитното досие на дадено физическо лице не е идентично с правото му на достъп до лични данни по чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679. В този смисъл обосновано и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби първоинстанционният съд е приел, че процесното искане/заявление съставлява изявление на страна по договор за кредит, т.е. на страна по облигационно правоотношение, което не може да бъде удовлетворено посредством въведения с Регламент (ЕС) 2016/679 режим за защита на личните данни. Изложените в противоположен смисъл доводи в частната жалба са неоснователни и не могат да опровергаят извода на съда за липса на валидно отправено искане за упражняване на права по реда на Регламент (ЕС) 2016/679. Волята на искателя се преценява с оглед на заявеното от него в иницииращия административното производство документ и тази воля не може да бъде изменяна, допълвана, конкретизирана или замествана в хода на вече образувано съдебно производство по жалба срещу акта, с който сезираният субект се е произнесъл по отправеното до него искане. В настоящия случай отговорът на „Вива Кредит“ АД по искането/заявлението на Р. Д. Р. от 15.01.2026 г. не е издаден в рамките на валидно възникнало производство по чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679, поради което същият не би могъл да формира какъвто и да е отказ за предоставяне на копие от лични данни по реда на този регламент. За да има отказ от вида на сочения в частната жалба, първо трябва да има валидно сезиране на субекта, в чиято компетентност е да уважи, респ. да остави без уважение искането за упражняване на права по чл. 15-22 от Регламент (ЕС) 2016/679. Правилен е изводът на АС – Перник, че по настоящото дело такова сезиране липсва. Този извод не се променя от факта, че с процесния отговор, обективиран в писмо „Уведомление от 20.04.2026 г.“, дружеството администратор на лични данни, без да е било валидно сезирано, на практика се е произнесло, и то по достатъчно ясен и изчерпателен начин, по въпроса за обработваните от него лични данни на Р. Д. Р. по повод на съществуващите между тях договорни отношения, като е предоставило съответната информация по чл. 15, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679, ведно с копия от извлечения от кредитна документация и извлечения от бази данни. Като неоснователни следва да бъдат отхвърлени и възраженията в частната жалба, основани на цитираната съдебна практика на ВАС и СЕС, доколкото последната е относима към производствата, образувани във връзка с валидно формиран административноправен спор по реда на Регламент (ЕС) 2016/679, какъвто в настоящия случай, както бе изяснено по-горе, не е налице. По изложените съображения, като е приел жалбата за недопустима поради това, че е насочена срещу акт, който не подлежи на съдебен контрол, и е прекратил производството по делото на основание чл. 159, т. 1 от АПК, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, спрямо който не са налице основания за отмяна. Определението като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение