Определение № 50006 от 08.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3040/2022 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. С молба вх.№ 50703 от 15.04.2025 г., подадена по пощата на 14.04.2025 г., ответникът по касация (ищец пред инстанциите по съществото на спора) К. И. У., представляван от адвокат Х. Г. от АК – П., е заявил искане за изменение на постановеното по настоящото дело Решение № 50003/2024 г. от 03.04.2025 г. с присъждане на разноски за защитата му в производството пред въззивната инстанция. Преписи от молбата са връчени на насрещните страни – касаторите А. Ф. Р., гражданин на Руската федерация, представляван от адвокат М. Б. от САК и А. К., гражданин на Украйна, представляван от адвокат К. Д. от АК – Б.. Становище в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е депозирал касаторът А. Ф. Р., който чрез своя процесуален представител поддържа, че молбата е недопустима, тъй като с нея по същество се иска изменение на решението на въззивния съд – САС, в която връзка К. И. У. не е заявявал искане в преклузивния едномесечен срок за обжалване на въззивното решение, а ако бъде разгледана по същество, то следва да бъде оставена без уважение като неоснователна. Касаторът А. К. не е взел становище в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК, изтекъл на 19.06.2025 г. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното: Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е подадена от активно легитимирано лице и обективира искане за изменение на решението на ВКС, поради което и доколкото е представена в предвидения от закона едномесечен срок от постановяване на последното, е процесуално допустима. Разгледана по същество, молбата е неоснователна по следните съображения: Производството пред въззивния съд е приключило с решение, с което (посредством потвърждаването на решението на първата инстанция в тази му част) претенциите на К. И. У. срещу А. Ф. Р. и А. К. са уважени изцяло. В такава хипотеза в полза на К. И. У. е възникнало правото с въззивното решение да му бъдат присъдени разноски за защитата пред въззивния съд по тези му претенции. Разноски на това основание не са присъдени с въззивното решение. Ако е считал, че е налице пропуск в това отношение, ищецът У. е разполагал с възможността да поиска изменение на въззивното решение в частта за разноските в срока за касационно обжалване, който по отношение на него е изтекъл на 28.02.2022 г. Молба по чл. 248, ал. 1 ГПК не е подавана от ищеца в посочения срок. Ирелевантна за настоящото производство е причината, поради която такава молба не е подадена. Независимо от това дали се касае за процесуален пропуск поради небрежност или пък обяснението за това поведение е в отсъствието на разноски за защитата по исковете срещу А. Ф. Р. и А. К. (като изводи за заплатени разноски по тези искове не могат да бъдат направени от съдържанието на представените пред въззивния съд доказателства със списъка по чл. 80 ГПК), отчитайки резултата от изхода на спора пред ВКС, и при двете възможни обяснения се налага извод, че считано от 01.03.2022 г. правото на ищеца да претендира присъждането на разноски за защитата му пред въззивния съд по исковете, предявени срещу А. Ф. Р. и А. К., се явява преклудирано. Причината е именно в естеството на постановения от ВКС резултат - доколкото с решението на ВКС на ищеца не е присъдено нищо в повече в сравнение с произнасянето на САС, то не е налице основание за преизчисляване на разноските, направени от него за защитата пред САС. Такова основание е възникнало единствено в полза на касаторите, които са постигнали частично отхвърляне на исковете с дължимото в тази връзка от касационната инстанция съобразяване на този резултат при определяне на разноските за всички инстанции. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение