Определение № 10230 от 22.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9103/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. АПК и е образувано по частна жалба на МД Х. И., гражданин на НР Бангладеш, чрез адв. Петков, против определение № 20842 от 17.06.2025г., постановено по адм. дело № 3683/2025г. по описа на Административен съд София-град, с което на основание чл. 159, т.1 АПК е оставена без разглеждане жалбата му срещу Отказ от 06.02.2025г. за издаване на виза тип "Д" за дългосрочно пребиваване в Република България, постановен от консулско длъжностна лице в Посолството на България в гр. Джакарта-Индонезия и производството по делото е прекратено. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон и се иска отмяната му. Ответната страна не взема становище по жалбата. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира частната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на обжалване определение, с което се прегражда по-нататъшното развитие на производството, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 230 АПК, а разгледана по същество за основателна. За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд приема, че оспореният отказ за издаване на виза не подлежи на обжалване по съдебен ред на основание чл. 10а, ал.4 ЗЧРБ, тъй като лицето не претендира засягане на основни права и свободи по Европейската конвенция за правата на човека(ЕКПЧ), доколкото претендираното като засегнато право на образование не представлява основно право, защитимо от Конвенцията. Определението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. С нормата на чл. 10а, ал.4 ЗЧРБ е въведено изключение от общата клауза за обжалваемост на актовете на администрацията по отношение на отказите за издаване на визи по чл. 9а, ал.2, т.4 ЗЧРБ (виза тип"Д"), от който вид е визата, поискана от чужденеца Предвидена е обжалваемост на отказ за издаване на такава виза единствено в случаите, в които чуждият гражданин претендира засягане на основни права и свободи по ЕКПЧ. Правото на образование, чието засягане се претендира в случая, не е включено в Част I от Конвенцията, но е регламентирано в чл. 2 от Протокол № 1 към КЗПЧОС. В този смисъл, оспорващият претендира засягане на право по Конвенцията, което обосновава допустимост на оспорването. Като е приел противното, първоинстанционният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по него. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2 вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,