Решение № 6007 от 02.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1054/2026 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Областна дирекция на МВР - гр. Пловдив срещу Решение № 8358 от 01.12.2025 г., постановено по адм. д. № 1087/2025 г. по описа на Административен съд-Хасково в осъдителната му част. Касаторът, чрез процесуалния си представител, твърди, че решението е неправилно, поради необоснованост и нарушения на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Изтъква, че вредите, за които е присъдено обезщетение, не са доказани. Моли съдебното решение в обжалваната част да бъде отменено и исковете – съответни отхвърлени.Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на противната страна. Ответникът Д. С. Т. чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С решението в обжалваната му част АС - Хасково е осъдил Областна дирекция на МВР-Пловдив да заплати на Д. Т. обезщетение в размер на 300 лв за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоционални преживявания от отменена заповед за задържане, ведно със законната лихва от 31.10.2023 г. до окончателното изплащане, обезщетение в размер на 3 000 лв за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоционални преживявания от отменена заповед за отнемане на СУМПС, ведно със законната лихва от 28.02.2024 г. до окончателното изплащане; обезщетение в размер на 635,45 лв за причинена имуществена вреда, изразяваща се в платени разходи за извършена токсикохимична експертиза № 23/ТЛ-232/30.11.2023 г., ведно със законната лихва върху нея от 28.02.2024 г. до окончателното изплащане и обезщетение в размер на 2 201,45 лв. за причинена имуществена вреда, изразяваща се в разликата между нереализирани брутни трудови възнаграждения и получено обезщетение за безработица за периода от 01.07.2023 г. до 12.01.2024 г., ведно със законната лихва върху нея от 28.02.2024 г. до окончателното ѝ изплащане. От фактическа страна съдът е установил, въз основа на представените доказателства, че към момента на издаване на незаконосъобразните заповеди Д. Т. е работил като шофьор на автобус в „ЕЛИТТУРТРАНС“ ЕООД, с последно уговорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1 000 лв. и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит 0,6 %. Считано от 01.07.2023 г. трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ, във връзка с описаните по-долу факти. С Разпореждане № 261-00-2148-1/17.07.2023 г. на началник отдел КПК към ТП на НОИ - Хасково, на ищеца е отпуснато обезщетение за безработица, считано от 01.07.2023 г. в размер на 31,40 лв. дневно. На 16.01.2024 г. Д. Т. отново е започнал да работи на предишната си длъжност, съответно от тази дата е преустановено изплащането на обезщетение за безработица. Със ЗППАМ № 28 от 22.05.2023 г., издадена от младши автоконтрольор в РУ – Първомай към ОДМВР – Пловдив, е наложена на Д. Т. ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, като е посочено, че са отнети документи: 1) СУМПС [номер] и 2) Контролен талон № [номер]. Заповедта е отменена с влязло в сила Решение № 929/28.02.2024 г., постановено по адм. д. № 20237260700754/2023 г. по описа на Административен съд – Хасково. Със Заповед рег. № 325зз-53/22.05.2023 г., издадена от младши инспектор в РУ - Първомай при ОДМВР – Пловдив, Д. Т. е задържан за срок до 24 часа в помещение на РУ – Първомай, като са посочени следните мотиви: „управлява МПС под въздействието на наркотични вещества и техните аналози – бензодиазепин и амфетамин - престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК.“ С влязло в сила Решение № 139/09.10.2023 г., постановено по гр. д. № 20235340100293/2023 г. по описа на Районен съд – Първомай заповедта е отменена. От заключението на токсикохимична експертиза № 23/ТЛ-232/30.11.2023г. е установено, че в кръвта и урината, предоставени от Д. Т., не е установено наличие на упойващи лекарствени средства и наркотични вещества. Доказано е, че на 12.01.2024г. лицето е заплатило по банков път в полза на Медицински институт към МВР сумата от 635,45 лв. Събрани са доказателства за заболяванията на Д. Т. към 27.08.2023 г., а относно емоционалното му състояние са изслушани и кредитирани свидетелски показания. Прието е и заключение на съдебно-счетоводна експертиза относно разликата между неполученото брутно трудово възнаграждение и изплатените обезщетения за безработица за процесния период. От правна страна съдът е установил, че искът е допустим и частично основателен. Приел е, че незаконосъобразните заповеди са отменени с влезли в сила съдебни решения и че от тях за ответника в касационното производство са настъпили описаните имуществени и неимуществени вреди, за което му се дължат описаните обезщетения. Съдебното решение в обжалваната му част е правилно. Не са налице сочените касационни основания – необоснованост и нарушения на материалния закон. Съдът подробно и надлежно е обсъдил събрания доказателствен материал и въз основа на него е формирал обосновани фактически и съобразени със закона правни изводи. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Основателността на иска е обусловена от кумулативното наличие на няколко предпоставки, а именно незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред и/или незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; актът, действието или бездействието, да са извършени при или по повод осъществяване на административна дейност; от същите реално да е настъпила вреда и да е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между настъпилата вреда и незаконосъобразния акт/действие/бездействие. Правилен е изводът на административния съд, че е установено наличието на законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на предявените иск за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразни актове на служители на ОД на МВР Пловдив. Налице са отменени с влезли в сила съдебни решения ЗППАМ - отнемане на СУМПС и заповед за задържане. От неправомерното задържане и лишаване от правото да управлява МПС за ответника в касационното производство реално са настъпили неимуществени вреди, като същите се в пряка причинно-следствена връзка с отменените заповеди. Установено е наличието на негативни усещания от незаконното задържане, както и от отнемане и задържане на СУМПС. Надлежно е доказано и настъпването на имуществени вреди в определения от съда размер. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че причинната връзка е прекъсната, поради това, че увреденото лице не е потърсило друга работа, за която не се изисква шофьорска книжка. Няма нито твърдения, нито доказателства в процеса, че икономическата ситуация в съответното населено място, както и квалификацията, възрастта и личното положение на Д. Т. са позволявали бързото намиране на друга работа. Очевидно такава не му е била предложена и по предвидения в закона ред, като на безработно лице. Размерът на имуществените вреди е надлежно доказан с приетите по делото писмени доказателства и експертно заключение. Налице е имуществена загуба, изразяваща се в платените разходи за токсикохимичната експертиза, както и пропуснати ползи, изразяващи се в разликата между неполученото трудово възнаграждение и обезщетенията за безработица. ЗОДОВ не установява критериите за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Съгласно § 1 от ЗОДОВ за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони. В случая приложение намира разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съгласно която обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Изискването за справедливо определяне на обезщетението за неимуществени вреди е свързано с преценката на конкретни обективно настъпили обстоятелства, включително и периода, през който те са търпени. Обезщетението за неимуществени вреди е с компенсаторна функция, доколкото е възможно да бъдат компенсирани вредите в техния паричен еквивалент. Тъй като няма утвърдена формула за неговото пресмятане, размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост при съобразяване на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства и практиката на съдилищата. Душевните страдания, стресът, чувството на безпомощност и тревожност, унижението следва да бъдат обезвъзмездени. Административният съд е изложил подробни мотиви за съображенията, които е взел предвид при определяне на размера на обезщетението, включително степента на засягане на неимуществена сфера на увреденото лице и периода, през който са търпяни вредите. Преценката на съда е правилна, съобразена с релевантните по делото обстоятелства и събраните доказателства. Обезщетението за неимуществени вреди е определено при спазване изискванията на чл. 52 ЗЗД. Решението е съобразено и с константната практика на Върховния административен съд и с актуалната икономическа ситуация в страната. Поради това, същото, като правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора и представените доказателства, на ответника в касационното производство се дължат разноски в размер на 511 евро за адвокатско възнаграждение, съгласно представените договор за правна защита и съдействие и списък на разноските. На касатора разноски не се дължат. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, трето отделение