Определение № 5819 от 03.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2703/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на А. Г. Г. от гр. Пазарджик срещу протоколно определение № 244/17.01.2025г., постановено по адм. д. № 382/2024 г. по описа на Административен съд-Пазарджик. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно, поради което иска да бъде отменено. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в частната жалба. Ответникът-началникът на затвора в Пазарджик, чрез юрк. Русчев представя писмен отговор на частната жалба, в който я оспорва като неоснователна. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че е допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна, по следните съображения: С обжалваното протоколно определение № 244/17.01.2025г., постановено по адм. д. № 382/2024 г. по описа на Административен съд-Пазарджик е оставено без разглеждане искането на А. Г. Г. срещу твърдяно от него бездействие на затворническата администрация в Пазарджик, което препятства изпълнението на работата на жалбоподателя в качеството му на адвокат в периода 25-29 март 2024г., във връзка с опита му да предаде писмена кореспонденция на обвиняемия И. Т. от Молдова, в затвора в [населено място]. Административният съд приема, че не е налице неоснователно фактическо бездействие, тъй като от представена по делото справка от Районна прокуратура –Пазарджик се установява, че на обвиняемия И. Т. е назначен служебен защитник К. Иванов, а впоследствие Т. упълномощава адвокат Бързанов да го представлява по досъдебно производство (ДП) 70/2024г. по описа на Районно управление гр. Септември при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР)-Пазарджик и образувана прокурорска преписка (ПП) 1328/2024г. по описа на Районна прокуратура (РП)-Пазарджик, следователно адв. Г. не е упълномощен да представлява обвиняемия и няма правен интерес от искането. Така постановеното определение е валидно, допустимо и неправилно. Предмет на осъдителния иск по чл. 256 и 257 АПК е правото на лице или организация на конкретни фактически действия от административен орган, за които органът е задължен пряко от закона. От доказателствата по делото се установява, че И. Т. упълномощава с пълномощно от 21.03.2024г. адв. А. Г. Г. да го представлява пред всички органи на изпълнителната и съдебната власт включително и по ДП 70/2024г. по описа на РУ при ОДМВР-Пазарджик и ПП 1328/2024г. по описа на РП-Пазарджик. Установява се също така от справка от 27.05.2024г. на затвора в [населено място], че на 25.03.2024г. не е разрешено от затворническата администрация предаване на документация, донесена от адв. Г. за задържания И. Т.. В справката е посочено, че отказът за съдействие на защитника е по устно разпореждане на наблюдаващия прокурор по преписката –Елена Попова. Предвид установеното упълномощаване на Г. от задържаното лице по цитираните по-горе досъдебно производство и прокурорска преписка, както и признанието на затворническата администрация за възпрепятстването при предаването и получаването на писмени материали във връзка с делото, настоящият състав на ВАС, пето отделение намира, че адв. Г. има правен интерес да води иск по чл. 256 АПК срещу затвора в [населено място], а доказателствата за назначаване на служебен защитник и по-късното упълномощаване на друг адвокат са неотносими към преценката за наличието на правен интерес от водене на иска, обратно на приетото от административния съд. По изложените съображения обжалваното протоколно определение от 17.01.2025г. следва да бъде отменено и делото върнато на административния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по исковата молба на А. Г. Г. с правно основание чл. 256 АПК. Воден от горното, ВАС, пето отделение