Определение № 1289 от 11.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 2048/2023 г.

Производството е по чл. 282, ал. 2 ГПК. Образувано е по молба на „Г. застраховане“ ЕАД, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], за спиране по реда на чл. 282, ал. 2 ГПК на изпълнението на невлязло в сила осъдително въззивно решение № 431 от 07.12.2023 г. по в. т. д. № 511/2023 г. на Апелативен съд – Пловдив, с което след частично потвърждаване (в обжалваната му от застрахователя осъдителна част за разликата над 50 000 лв. до 120 000 лв.) и частична отмяна (в обжалваната му от ищеца отхвърлителна част за разликата над 120 000 лв. до 150 000 лв.) на решение № 154 от 09.05.2023 г. по т. д. № 353/2022 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, застрахователното дружество е осъдено на основание чл. 432, ал.1 КЗ и чл. 86 ЗЗД да заплати на В. С. А., действащ чрез своята майка и законен представител С. А. К., обезщетение за претърпени неимуществени вреди (в диспозитива на въззивното решение – „имуществени вреди“), вследствие на причинените му увреждания от ПТП, настъпило на 18.07.2021 г., за разликата над 50 000 лв. до 150 000 лв., ведно със законната лихва от 07.09.2021 г. до окончателното изплащане на сумата. Върховният касационен съд, състав на Първо отделение, Търговска колегия, след като обсъди молбата и доказателствата към нея, приема следното: Срещу осъдителното въззивно решение в преклузивния срок по чл. 283 ГПК е подадена касационна жалба, с приложенията към нея по чл. 284, ал. 3, т. 1 и т. 3 ГПК, платежно нареждане с дата 08.12.2023 г. за внесено обезпечение по сметката на ВКС в общ размер на 100 000 лв., както и платежно нареждане от 08.12.2023 г. за внесена държавна такса в размер на 30 лв., дължима съгласно чл. 18, ал. 2, т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, за производството по чл. 288 ГПК. По делото е приложено и удостоверение от счетоводител при ВКС от 11.12.2023 г., от което е видно, че внесеното от молителя обезпечение в размер на 100 000 лв. е постъпило по набирателната сметка на ВКС. При тези данни следва да се приеме, че са налице законовите предпоставки на чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК, поради което молбата следва да се уважи и да се допусне спиране изпълнението на невлязлото в сила осъдително въззивно решение, предмет на касационната жалба. Спирането следва да бъде допуснато до размера на общо присъдената главница от 100 000 лв., представляваща горница между 50 000 лв. и 150 000 лв., доколкото първоинстанционното решение не е обжалвано в осъдителната му част до размера на присъденото обезщетение от 50 000 лв. и в тази му част е влязло в сила. Присъдените разноски не са предмет на производството по чл. 282, ал. 2 ГПК, тъй като не подлежат на предварително изпълнение. Водим от горното, Върховният касационен съд