Определение № 210 от 29.03.2012 г. на ВКС по т. д. № 132/2012 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК във вр. с чл.274, ал.1, т.1 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] – [населено място] срещу определение № 248 от 08.11.2011 г. по ч.гр.д. № 261/2009 г. на Бургаски апелативен съд. Ответниците по частната жалба – К. Ан Б. и К. Д. Б. са на становище, че обжалваното определение е правилно и постановено в съответствие с последователната практика на ВКС, в какъвто смисъл са цитирали актове на този съд.Не претендират разноски. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото и доводите в частната жалба, приема следното: С определението, предмет на обжалване, състав на Бургаски апелативен съд е оставил без разглеждане молбата на В. М. в качеството му на едноличен собственик на капитала и управител на „ В. К.” Е. - [населено място] за отмяна на допусната по реда на чл.402, ал.1 ГПК обезпечителна мярка, като е приел, че молителя не е бил надлежно легитимиран да иска отмяна по реда на чл.40 2, ал.1 ГПК на допуснатото обезпечение, тъй като не е бил участник в процеса, а третите лица не разполагат с такава процесуална възможност. Частната жалба е неоснователна. Законосъобразно и в съответствие с последователната практика на ВКС / в тази насока ответната страна е цитирала и приложила множество определения на същия съд/ решаващият съд е приел, че така подадената молба е недопустима.Правилно е и приетото от състава, изцяло в съответствие с оглед цитираното определение №126/09г. на ВКС, І т.о., че само участниците в обезпечителното производство – страни в това производство имат процесуалната възможност да предприемат процесуални действия. Такива права нямат третите за тези производства лица, тъй като те не са участници в процеса и съответно като чужди на материалното и процесуално правоотношение, респективно на спорното право, могат да защитават, считаните от тях за накърнени субективни права в друг процес и по друг ред. Законосъобразно, съставът на БАС е отчел и правната същност на разпоредбата на чл.402, ал.1 ГПК, която еманира принцип в гражданския процес, съобразно, който само валидно създаденото процесуално правоотношение може да очертае страните в производството, като изключенията, свързани с правните последици на съдебните актове са изрично регламентирани и разглеждания случай не попада сред тях. Употребения от обсъжданата норма термин „ заинтересовани лица” всъщност определя единствено разграничение в активната легитимация / в случая принадлежаща само на ответника /, от тази предвидена в чл.398 ГПК, която дава възможност искане за отмяна на обезпечителната мярка да правят и двете страни в обезпечителното производство. Освен това и граматическото тълкуване на термина “ заинтересована страна ” в общият контекст на гражданското съдопроизводство, предполага определянето й като страна във висящия процес / бил той исков или обезпечителен/, чието право е накърнено от процесуалното действие и поради това има правен интерес от обжалването му. Тези правни извод, съвпадащи с константната практика на ВКС изцяло обосновават и отговора на направеното от жалбоподателя оплакване че така разгледаната разпоредба му дава право, въпреки, че не е страна в процеса, да участва в него. Не са допуснати нарушения на закона поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение