Определение № 2842 от 13.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1812/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на К. Д. Д. срещу Определение № 11087/11.12.2025г. на Административен съд - Бургас, постановено по адм. дело № 2122/2025г. С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на К. Д. Д. против писмо с изх. № 94-46/21.10.2025г. на Омбудсмана на Република България по заявление за достъп до обществена информация с вх. № 94-46/06.10.2025г. за достъп до обществена информация и производството е прекратено. Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3, вр. чл. 236 АПК. Твърди, че неправилно първоинстанционният съд приема, че оспореният акт няма характер на отказ и е процесуално недопустим поради липса на предмет. Излага съображения, че Омбудсманът неоснователно препраща заявлението за достъп до обществена информация към Инспектората на Висшия съдебен съвет и към Министерство на вътрешните работи. Иска обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира разноски. Ответникът по частната жалба – Омбудсманът на Република България не взема становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Административният съд е сезиран с жалба на К. Д. против писмо с изх. № 94-46/20.10.2025г. на Омбудсмана на Република България, издадено по заявление за достъп до обществена информация с вх. № 94-46/06.10.2025г. С оспореното писмо Омбудсманът на РБ уведомява Д., че не разполага с търсената информация, но има данни за нейното местонахождение, а именно Инспектората на Висшия съдебен съвет и Министерство на вътрешните работи и препраща заявлението към посочените органи. За да остави без разглеждане жалбата на Д., съдът приема, че волеизявлението, с което заявлението се препраща на органа или организацията не формира отказ за произнасяне по същество на заявлението, и има само уведомителен характер. Определението е правилно. Настоящата инстанция намира за правилен извода на първоинстанционния съд относно недопустимостта на жалбата. Съгласно нормата на чл. 32, ал. 1 ЗДОИ, когато органът не разполага с исканата информация, но има данни за нейното местонахождение, в 14-дневен срок от получаване на заявлението, препраща заявлението на съответния орган или юридическо лице, като уведомява за това заявителя. Този акт е с уведомителен характер и е в изпълнение на предвиденото в закона задължение на сезирания със заявление за достъп до обществена информация субект като етап от процедурата по предоставяне на обществена информация. Ето защо този акт не представлява отказ (изричен или мълчалив) да се предостави исканата информация, поради което не подлежи на съдебен контрол. Неоснователни са наведените доводи от частния жалбоподател. Съдът установява релевантните към спора факти и ги подвежда под относимата правна уредба, изводите му са логични и последователни. Доказателствата по делото са правилно ценени без допуснати от съда съществени процесуални нарушения относно тяхното приемане. По изложените съображения оспореното определение съответства на закона, обосновано е и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, ВАС, пето отделение