Определение № 3406 от 22.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2576/2026 г.

Производството е по реда на чл. 255 и следв. ГПК. Образувано е с разпореждане от 19.06.2026 г. на Председателя на Трето гражданско отделение при Гражданска колегия на Върховния касационен съд по молба вх. № 264941/22.04.2026 г. на М. Д. М. чрез пълномощник - адв. Т. Б., за определяне на срок при бавност. Искането на молителя е да бъде определен разумен срок, в който Софийският градски съд да изпрати подадената от него частна жалба с вх. № 262864/04.03.2026 г. срещу определение на съда от 20.01.2026 г., за разглеждане по компетентност на Върховния касационен съд. В постъпилото гр. дело № 12213/2020 г. на СГС се съдържа становище по чл. 255, ал. 2 ГПК за липса на забавени процесуални действия по производството. Установява се от материалите по делото, че на 04.03.2026 г. настоящият молител М. е депозирал частна жалба срещу определението на съда от 20.01.2026 г., с което е определен допълнителен депозит, вносим от страните по равно в десетдневен срок от уведомяването, за възнаграждение на вещото лице. С разпореждане от 06.03.2026 г. на съдията-докладчик частната жалба е оставена без движение за представяне на доказателства за платена държавна такса за обжалването в размер на 7.67 евро. На 14.04.2026 г. констатираната нередовност е отстранена, като с разпореждане от 27.14.2026 г. съдът е постановил да бъдат изпратени преписи от жалбата на насрещните страни за отговор. Още на 22.04.2026 г., обаче, частният жалбоподател е депозирал настоящата молба за определяне на срок при бавност. Тъй като молбата е подадена от адв. Б., а не от досегашния процесуален представител на страната адв. П., с разпореждане от същата дата съдът е задължил молителя да представи доказателства за представителната власт на адв. Б.. Това указание е изпълнено с молба от 26.05.2026 г. При тези данни е очевидно, че забавянето на производството се дължи главно на процесуалното поведение на самия молител М., който чрез подаването на поредица от молби за бавност (настоящата е само първата от тях) постига единствено затормозяване на нормалното му развитие. Забавянето на съда да разпореди изпращането на препис от частната жалба на другите страни за отговор, е с близо две седмици, което за натовареността на съдилище като Софийски градски съд попада изцяло в разумните срокове. От друга страна, то е много по-малко по продължителност от това, допуснато от самия молител при отстраняване на констатираните от съда нередовности по молбите и жалбите му. Това налага молбата като неоснователна да бъде оставена без уважение и делото – изпратено на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия. Водим от горното, съдът