Определение № 83 от 21.01.2010 г. на ВКС по т. д. № 839/2009 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 - във вр. ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 7309/28.ІХ.2009 г. на М. И. В. от С., подадена чрез процесуалния му представител по пълномощие адв. Е от САК, против определение № 856 на Софийския апелативен съд, ГК, от 19.VІ.2009 г., постановено по ч. гр. д. № 1344/09 г., с което е била оставена без уважение негова частна жалба срещу имащата характера на определение част от решение № 1* на СГС, ГК, от 24.ІІІ.2009 г. по ч. гр. д. № 1630/09 г.: досежно оставянето без разглеждане на жалбата на В., като длъжник по изп. дело, срещу действие на държавен съдебен изпълнител, обективирано в отказ на последния да прекрати производството по същото поради непредприемането на изпълнителни действия от страна на взискателя в продължение на повече от 2 години. Оплакванията на частния касатор М. Ив. В. са за постановяване на атакуваното въззивно определение в нарушение както на материалния, така и на процесуалния закон, поради което се претендира касирането му и постановяване на „ново”, което да е „правилно и законосъобразно”. Инвокирани са доводи, че не отказът да се прекрати изп. дело, а предприемането на действия по същото от страна на съдебния изпълнител по изп. лист отпреди повече от 2 години, било истинският предмет на жалбата, която В. е подал по реда на чл. 436 ГПК. По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответното по частната жалба „Т” ЕАД гр. С. писмено е възразило чрез процесуалния си представител както по допустимостта, така и по основателността й. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар да е постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и да е подадена от надлежна страна в частното производството пред САС, частната касационна жалба на М. Ив. В. от С., ще следва да се преценява като процесуално недопустима. Съображенията за оставянето й без разглеждане са следните: Атакуваното от В. определение на САС е постановено в пълно съответствие със задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 2 на ТР № 3/12.VІ.2005 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно която функционално компетентен да разгледа частните жалби срещу определенията за прекратяване на производството пред окръжен съд /респ. пред СГС – по арг. от текста на чл. 88 ЗСВ/ по обжалване действията на съдия-изпълнителя е съответният апелативен съд, чието определение е окончателно. В настоящия случай инстанционният порядък е бил вече изчерпан и затова обжалваното определение № 856 на САС, ГК, от 19 юни 2009 г. по ч. гр. д. № 1344/09 г., представлява влязъл в сила съдебен акт – независимо от погрешното посочване в него от страна на постановилия го състав, че инстанционен контрол пред ВКС бил все още процесуално възможен. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение