Решение № 4221 от 17.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7935/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Н. А. с [ЕГН], изтърпяващ наказание „доживотен затвор“ в Затвора в [населено място], против Решение № 5502 от 18.06.2025 г., постановено по адм. дело № 896 по описа на Административния съд – Пловдив за 2024 г. С обжалваното решение, в производство по реда на чл. 203, ал. 3 АПК, във вр. с чл. 2в, ал. 1, т. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), е отхвърлен предявеният от Н. А. иск против Административен съд – Пазарджик за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания унижение, изтезание, малоценност, главоболие, безсъние, нервност, чувство за отхвърляне от правосъдието и малоценност, за периода от 29.11.2021г. до 24.04.2024г., причинени от правораздавателна дейност на съда. Заявената от А. претенция е била за сумата в размер на 2 000 лева, ведно с претендираната лихва за забава върху сумата на обезщетението, считано от 24.04.2024 г. до окончателното й изплащане. Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на атакувания съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му. Претендира присъждане на разноски за настоящото производство. Ответникът по касационната жалба - Административен съд – Пазарджик, в писмено становище оспорва същата и излага съображения за правилност на решението на Административен съд-Пловдив. Моли да се остави в сила атакуваното решение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с тях и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК По съществото на касационната жалба, съдът приема следното: Производството пред Административен съд – Пловдив е образувано по депозирана от Н. А. искова молба и уточнения към нея, с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ, за осъждането на Административния съд – Пазарджик да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2 000 лева, ведно със лихва за забава върху сумата на обезщетението, считано от 24.04.2024 г. до окончателното й изплащане. Причината за исковата претенция срещу АС – Пазарджик са причинени на ищеца от нарушение на правото на Европейския съюз (чл. 47 и чл. 52, § 3, чл. 53 и чл. 54 от Хартата на основните права на Европейския съюз-ХОПЕС и чл. 6, чл. 8, §1 и § 2, чл. 13 и чл. 17 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи - ЕКЗПЧ) вреди, вследствие правораздавателната дейност на Административен съд – Пазарджик, свързани с решение по адм. дело № 1000/2021г. по описа на Административен съд – Пазарджик, тричленен състав, с което е оставено в сила решение № 477/11.06.2021г., постановено по адм. дело № 407/2021г. на същия съд. Съдът е установил, че адм. дело № 407/2021г. по описа на Административен съд – Пазарджик е образувано по жалба на лишеният от свобода А. с искане да бъде осъден началника на затвора – [населено място] да преустанови бездействието си, произтичащо от нормативен акт – чл. 90, ал. 4 от ЗИНЗС и чл. 77, ал. 3 от ПП ЗИНЗС. Съдът е квалифицирал искането като такова по чл.256 от АПК и с решение № 477/11.06.2021г. е отхвърлил искането. След касационно оспорване, тричленен състав на Административен съд – Пазарджик е оставил в сила решението по адм. дело №407/2021г. по описа на съда. По делото пред Административния съд – Пловдив са събрани гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите И. С. и К. И., поискани от ищеца, за установяване на факти и обстоятелства, свързани с разгледания по адм. дело №407/2021г. по описа на съда от Административен съд – Пазарджик иск по чл.256 от АПК. При така установеното от фактическа страна, Административен съд – Пловдив е приел, от правна страна, че подаденият от Н. А. против Административния съд – Пазарджик иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е допустим, но неоснователен. Обсъждайки всички събрани по делото доказателства – приложените адм. дело № 407/2021г. по описа на АС-Пазарджик и адм. дело № 1000/2021г. по описа на Административен съд – Пазарджик, тричленен състав, разпитаните свидетели, посочени от ищеца, и след анализ - поотделно и в съвкупност на цитираните от А. правни норми, от нарушаването на които същият твърди настъпване на вредите, чието обезщетение претендира по реда на чл.2в, ал.1, т.1 от ЗОДОВ, съдът е заключил, че не е налице нарушаване на правни норми от правото на ЕС, предвиждащи конкретни права за частноправните субекти, липсват доказателства, от които да се установи по какъв начин Административен съд – Пазарджик е нарушил тези разпоредби. На следващо място, че съдът се е произнесъл по същество по предявена искова претенция на А. по чл.256 от АПК, като е приел представените по делото доказателства, осигурил е възможност на лицето да участва в процеса и съобразно установената фактическа обстановка е постановил своя съдебен акт, оставен в сила след оспорване пред касационната инстанция. Приел е още, че сочените от А. норми от ЕКПЧ и ХОПЕС не са нарушени съществено и не се установява наличието на пряка и непосредствена връзка между евентуално претърпените вреди и евентуалното нарушаване на правни норми на ПЕС, поради което е отхвърлил исковете изцяло. Изводът му с оглед на така приетото е, че не са налице първите две кумулативно предвидени предпоставки, предполагащи ангажиране на отговорността на ответника по 2в, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ - наличие на достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС и настъпили вреди в правната сфера на ищеца. С такива мотиви е отхвърлил исковете на Н. Н. А. срещу Административен съд – Пазарджик за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от правораздавателна дейност по чл.2в, ал.1, т.1 от ЗОДОВ и акцесорен – за заплащане на законната лихва върху главницата като неоснователни и недоказани. При извършване на служебна проверка за допустимост на обжалваното съдебно решение, съгласно чл.218 АПК настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение преценява, че то е недопустимо и следва да бъде обезсилено. Съображенията за този извод са следните: За да се разгледа по същество иск по чл.2в, ал.1, т.1 от ЗОДОВ, е необходимо наличието на три, кумулативно изискуеми предпоставки: конкретно и точно посочване на конкретни разпоредби от първичното и вторично право на ЕС, които да създават за частноправния субект пряко материални права; тези конкретни разпоредби от правото на ЕС да са нарушени съществено и да е налице пряка и непосредствена причинно- следствена връзка между правните актове на националния съд и евентуалното съществено нарушаване на нормите на ЕС. Предметът на спора се определя от заявените от ищеца фактически твърдения и от отправеното до съда искане. За да определи действителното правно основание на спорното материално право, съдът следва да изходи от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които формират основанието на исковата претенция, както и от заявеното в петитума искане за защита. Съдът дължи произнасяне в рамките на заявения от страните предмет и не може, по своя преценка да променя фактите и обстоятелствата, освен след надлежно отправено искане на страната по съответния процесуален ред. Съдът не е обвързан и от правната квалификация на иска, сочена в исковата молба, а следва да я изведе от съдържанието й. В случая, въпреки дадените му от първоинстанционния съд по делото указания с разпореждане № 3961 от 29.04.2024г., с което и исковата молба на ищеца Н. А. е оставена без движение, да посочи конкретна правна норма от първичното или вторично право на ЕС, която създава конкретни материални права за частноправни субекти и която Н. А. твърди, че е нарушена от АС-Пазарджик с постановяване на решението по адм. дело № 407/2023г. по описа на АС-Пазарджик и адм. дело № 1000/2021г. по описа на Административен съд – Пазарджик, тричленен състав, ищецът – нито лично, нито чрез процесуалния си представител - е сторил това. Неотстраняването на този недостатък на исковата молба в хода на съдебното производство води до недопустимост на предявения иск по чл.2в, ал.1, т.1 от ЗОДОВ, тъй като не може да се очертае спорният предмет, съответно – предметът на защита за ответника. В исковата и уточняващата молби ищецът твърди, че Административен съд - Пазарджик е нарушил правото на Европейския съюз при осъществяване на правораздавателната си дейност, като с порочните два съдебни акта е го е лишил от достъп до правосъдие. Позовава се единствено бланкетно на норми от ЕКЗПЧОС, ХОПЕС и ДФЕС, без да посочи конкретни материалноправни разпоредби от първичното или вторичното право на ЕС, които да са били приложими и нарушени от ответника по спора. Посочени като нарушени са чл. 47, чл. 53 и чл. 54 от ХОПЕС и чл. 6, § 1 и чл. 13 и чл. 17 ЕКЗПЧОС, във вр. чл. 52, § 3 от ХОПЕС, чл. 8, § 1 от ЕКЗПЧОС. Разпоредбите, които А. сочи за нарушени, съдържат основни правни принципи на правовата държава и са основополагащи за Съюза. Член 6, чл.8, §1 и §2 и чл. 13 ЕКЗПЧОС са сходни с чл. 47 от Хартата. Съгласно чл. 52, § 3 ХОПЕС, доколкото настоящата Харта съдържа права, съответстващи на права, гарантирани от ЕКЗПЧОС, техният смисъл и обхват са същите като дадените в посочената Конвенция. Предявеният иск е квалифициран като такъв с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Твърденията на ищеца са, че ответникът го е увредил, тъй като с постановените съдебни актове е нарушил правото на Европейския съюз, а като такова се сочат разпоредби от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и от Хартата на основните права на Европейския съюз. Съгласно чл. 51 от Хартата, задължението на държавите-членки да зачитат основните права, регламентирани в нея, възниква тогава, когато те действат в приложното поле на правото на Съюза. Съгласно чл. 6, § 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), основните права, както са гарантирани от ЕКЗПЧОС и както произтичат от общите конституционни традиции на държавите-членки, са част от правото на Съюза в качеството им на общи принципи. Отнесени към настоящия случай, тези правила означават, че с вредоносните, както се твърди от А. съдебни решения, постановилият ги съд е действал в приложното поле на правото на ЕС и го е нарушил. Ищецът е следвало да посочи в исковата си молба конкретните материалноправни разпоредби от правото на ЕС (извън Хартата и Конвенцията), правата по които е искал да защити чрез предприетите от него съдебни производства, но не е успял да го стори, поради постановените решения, с които съдът го бил лишил от достъп до съд. Това означава, че във всички случаи сочените разпоредби от Хартата и/или Конвенцията следва да се свържат с други материалноправни разпоредби от първичното или вторичното право на ЕС. Това е изискване за редовността на исковата молба по аргумент от чл.127, ал.1, т.4 ГПК, когато с нея е предявен иск с правно основание чл. 203, ал. 3 АПК, във вр. с чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ. Спазването на това изискване е от значение, както за правилната правна квалификация на иска, предявен с исковата молба, което е задължение на съда, така и за организиране на защитата на ответника по спора. В конкретния случай това изискване не е спазено. Твърденията на ищеца за нарушения на разпоредбите на чл.6, чл.8, §1 и §2, чл.13 и чл.17 от ЕКЗПЧОС остават извън приложението на правото на ЕС, съответно извън приложното поле на чл.2в, ал.1,т.1 от ЗОДОВ. В ЗОДОВ като специален закон, регламентиращ отговорността на държавата и общините за вреди, причинени на граждани и юридически лица, не е предвиден друг иск за вреди от нарушаване правата на правните субекти по чл.6, чл.8, §1 и §2, чл.13 и чл.17 от ЕКПЧОС, извън хипотезите на бавно правосъдие по смисъла на чл.2б от ЗОДОВ, които искове са извън подведомствеността на административните съдилища. Приложното поле на Хартата е определено в чл.51 от същата. Тя се отнася за институциите, органите, службите и агенциите на Съюза при зачитане на принципа на субсидиарност, както и за държавите-членки, но единствено когато те прилагат правото на Съюза. Хартата не разширява приложното поле на правото на ЕС извън компетенциите му, не създава никакви нови компетенции или задачи за ЕС и не променя компетенциите и задачите, определени в Договорите. По горните съображения, за да се обсъжда нарушението на правото по чл.47 от Хартата, следва по делото да са налице фактически обстоятелства, които да обуславят реална връзка на делото на Административен съд – Пазарджик, от чието решение А. претендира вредите, с правото на ЕС. Такава връзка не се твърди от ищеца и не се установява в процеса. Основното правоотношение, във връзка с което е образувано адм. дело №407/2021г. и дело №1000/2021г. пред Административен съд - Пазарджик, не предполага прилагане или изпълнение на правото на ЕС и не разкрива пряка или косвена реална връзка с правовия ред на ЕС. Относно посочената в касационната жалба Директива 2011/83 Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година свързана с правата на потребителите, касаторът не се позовава на конкретен текст. Последната има за цел постигането на високо равнище на защита на потребителите и принос към правилното функциониране на вътрешния пазар, като сближи някои аспекти на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки относно договорите, сключени между потребители и търговци. Предвид този предмет, тя е неприложима към основното правоотношение по делото пред АС- Пазарджик. Същото се отнася и за Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година за предоставянето на информация за храните на потребителите, за изменение на регламенти (ЕО) № 1924/2006 и (ЕО) № 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 87/250/ ЕИО на Комисията, Директива 90/496/ЕИО на Съвета, Директива 1999/10/ЕО на Комисията, Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2002/67/ЕО и 2008/5/ЕО на Комисията и на Регламент (ЕО) № 608/2004 на Комисията текст от значение за ЕИП, който установява общите принципи, изисквания и отговорности, уреждащи информацията за храните, и по-специално етикетирането на храните; определя средствата за гарантиране на правото на потребителите на информация и процедурите за предоставяне на информация за храните, като се отчита необходимостта от предоставяне на достатъчна гъвкавост с оглед на бъдещото развитие и новите изисквания относно информацията. Административен съд - Пловдив се е произнесъл по искова молба, чиито нередовности не са отстранени след оставянето й без движение и отправяне на изрични указания до ищеца да отстрани констатираните пороци на същата, с предупреждение за последиците от неотстраняването им. Въпреки молбата-уточнение, депозирана чрез адв. Т. Желязкова, пред първоинстанционния съд липсва посочване от кои правни норми на правото на ЕС, създаващи за него конкретни права, същият претендира вреди. Неотстраняването на нередовностите на исковата молба в посочения от съда срок води до недопустимост на съдебното производство. Произнасянето по същество по недопустима искова молба е основание за обезсилване на съдебното решение. Въз основа на изложените по-горе съображения и анализ на цитираните разпоредби на ЕКПЧОС и ХОПЕС и липсата на каквато и да било пряка или косвена връзка на основното правоотношение, предмет на делата на АС-Пазарджик, от правораздавателната дейност по които А. претендира вредите, след обезсилване на съдебното решение, производството по делото следва да бъде прекратено. По така изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение: