Определение № 885 от 20.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1635/2011 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Й. М. М. чрез адв. Т. И. срещу въззивно решение № 377/29.04.2010 г. на Софийския апелативен съд, постановено по гр.д. № 104/2009 г. Излага съображения за неправилност – нарушение на материалния и процесуален закон. Насрещната страна Г. И. Н. чрез адв. Д. е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК за неоснователност на касационната жалба. Моли за присъждане на съдебноделоводните разноски по делото. С. Ц. Т. и Р. П. Т. чрез адв. Г. Г. са възразили, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и, че жалбата е неоснователна. Претендират разноски за инстанцията. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговарят на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Й. М. М. предявил искове за нищожност на сделки по нотариални актове № № 80/1997 г., 66/1999 г. и 73/2001 г. След поредица уточнения, е изяснил, че договорите са нищожни, тъй като прехвърлителите не били собственици на вещта. Софийският апелативен съд, като е потвърдил решението на първостепенния Софийски окръжен съд, е отхвърлил исковете. Поставеният в изложението въпрос дали правата на трети лица, придобити в периода между възлагането и обезсилването на решението по възлагане се засягат, е без значение за така предявения иск. Той е за нищожност на посочено от ищеца основание. От друга страна, в производството по извършване на делбата, след обезсилване на възлагателното решение, ще следва да се прецени дали последващите прехвърляния на делбения имот са противопоставими на съделителите, с оглед на което ще приключи и делбата. Поставеният въпрос дали е платено или не уравнението на дяловете от съделителя, получил в дял недвижимия имот, няма отношение към валидността на последващите сделки и валидността на нотариалните актове. Същото се отнася и до въпроса дали прехвърителят е бил собственик или не на имота. Транслативният ефект на сделките е без значение и апелативният съд се е произнесъл в унисон с трайната съдебна практика, че продажбата на чужда вещ не прави сделката нищожна. По така предявеният от самия Й. М. иск е без значение кой е собственик при изповядване на сделките, а и към настоящия момент върху недвижимия имот. Въпросите, свързани с тълкуването на чл. 288, ал. 2 ГПК от 1952 г. /отм./ в редакцията до и след изменението на разпоредбата /в сила от 19.07.1999 г./ са без значение за исковата защита, предприета от Й. М., но освен това, изложените от състава на Софийски апелативен съд съображения са съобразени с разясненията, дадени с ТР-1-2004-ОСГК ВКС. В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване. Й. М. следва да заплати съдебноделоводни разноски в размер на 1500 лв. на Г. Н.. С. Т. и Р. Т. са поискали присъждане на съдебноделоводни разноски, но не са представили доказателства, че са направили такива в производството пред Върховен касационен съд, поради което молбата им е неоснователна. Мотивиран от горното, съдът