Определение № 9864 от 15.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8969/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по частна жалба на „Комплишънс Дивелпмънт С.А. Р.Л – клон България“ КЧТ с вх. № 14665/23.07.2025 г., чрез адв. Георгиев срещу Определение № 17414/22.05.2025 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм. д. №3295/2025 г., с което е оставена без разглеждане жалбата срещу мълчалив отказ на Министерски съвет на Република България по направено искане вх. № 17.00/10.02.2025 г. за освобождаване от действието на ограничителни мерки по Регламент (ЕС) № 269/2014 на Съвета от 17.03.2014 г. относно ограничителни мерки по отношение на действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна.

В частната жалба са изложени доводи за компетентността на МС и неправилност на определението. По подробно развити съображения се иска отмяната на съдебния акт и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на жалбата по същество. Претендират се разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК.

Подадена е и частна жалба вх.№ 14666/23.07.2025 г. от министъра на финансите чрез гл.юрк. Кръстева срещу Определение № 17414/22.05.2025 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. д. №3295/2025. Частният жалбоподател твърди, че компетентен по искането е МС. Иска определението да бъде обезсилено като недопустимо и производството по делото да бъде прекратено, алтернативно иска отмяна на определението в частта, в която искането на жалбоподателя се препраща по подведомственост на министъра на финансите и постановяване на определение, с което да се препрати жалбата на МС за произнасяне. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Подадено е и възражение от Министерски съвет, чрез правен съветник в дирекция „Правна“ на МС, Георгиева срещу частната жалба „Комплишънс Дивелпмънт С.А. Р.Л – клон България“ КЧТ. Моли се за оставяне без уважение на частната жалба като неоснователна и оставяне в сила на първоинстанционното определение.

Подадено е второ възражение от Министерски съвет, чрез правен съветник в дирекция „Правна“ на МС, Георгиева срещу частната жалба на министъра на финансите. Сочи, че частната жалба на министъра на финансите е недопустима на основание чл. 210, ал. 1 АПК. По подробно развити съображения иска оставяне без разглеждане на частната жалба на министъра на финансите, алтернативно отхвърляне на същата като неоснователна и оставяне в сила на първоинстанционното определение.

По делото е постъпил писмен отговор от „Комплишънс Дивелпмънт С.А. Р.Л – клон България“ КЧТ по реда на чл. 232 АПК.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, намира, че частните жалби са подадени в срок, от надлежни страни и са процесуално допустими.

Разгледани по същество са неоснователни.

С обжалваното пред настоящия съд определение АССГ е оставил без разглеждане жалбата срещу мълчалив отказ на Министерски съвет на Република България по направено искане вх. № 17.00/10.02.2025 г. за освобождаване от действието на ограничителни мерки по Регламент (ЕС) № 269/2014 на Съвета от 17.03.2014 г. относно ограничителни мерки по отношение на действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна и е изпратил по подведомственост на министъра на финансите искане вх. № 17.00/10.02.2025 г. на „Комплишънс Дивелпмънт С.А. Р.Л – клон България“ КЧТ, който на основание т. 6, вр. т. 5, б. „в“ от РМС № 789/20.10.2022 г. следва да сезира Министерски съвет за определяне на национални компетентни органи по искания за дерогации на чл. 2 от Регламент (ЕС) № 269/2014, като след определяне на компетентния орган, искането да се препрати на този орган по реда на чл. 31, ал. 2 АПК и чл. 9, ал. 2 и ал. 3 от Правилата за работа на Координационна група по прилагането на ограничителните мерки на Европейския съюз, като е прекратил производството по делото.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че съгласно чл. 9, ал. 1 от Правилата за работа на Координационна група по прилагането на ограничителните мерки на Европейския съюз (Правилата), създадена с РМС № 789/20.10.2022 г., националните компетентни органи съгласно одобрения списък по чл. 8 разглеждат и отговорят на писмени запитвания по прилагането на ограничителни мерки и разглеждат искания за разрешение за освобождаване от действието на ограничителните мерки на ЕС. Посочил е, че макар компетентен за произнасяне за предоставянето на дерогации на ограничителни мерки на ЕС да е МС, според т. 5, б. „в“ от РМС № 789/20.10.2022 г. част от функциите на създадената Координационна група по прилагането на ограничителните мерки на ЕС е да идентифицира компетентните органи по прилагането на ограничителните мерки и дерогацията им, като съгласно чл. 7, ал. 1, т. 2 и чл. 9, ал. 1 от Правилата следва да се състави списък на тези компетентни органи. Ценил е приложените писма на МС и на главния секретар на МФ, според които липсват определени национални компетентни органи. В тази връзка АССГ е обосновал извод, че за да се формира мълчалив отказ е необходимо да има нормативно установена компетентност на административен орган.

Първостепенният съд е заключил, че след като за МС липсва установена компетентност за произнасяне на искания за дерогация на ограничителни мерки на ЕС, то не е налице формиран мълчалив отказ, поради което и е оставил жалбата без разглеждане като недопустима. Едновременно с това е изпратил искането по подведомственост на министъра на финансите за сезиране на МС по реда на т. РМС № 789/20.10.2022 г. и след определяне на компетентния орган за препращане на искането на вече определения компетентен орган по реда на чл. 9, ал. 2 и ал. 3 от Правилата.

Определението е правилно.

На първо място, следва да се посочи, че отправеното искане от „Комплишънс Дивелпмънт С.А. Р.Л – клон България“ КЧТ не е за дерогация във връзка с Регламент (ЕС) № 269/2014 на Съвета от 17 март 2014 г., а за произнасяне на Министерския съвет, с което видно от искането „да се установи, че посоченото дружеството не е собственост и не се контролира от санкционирани лица по силата на посочения Регламент или друг акт“, да се задължи ОББ АД да освободи сметките на клона и да се задължи НАП да освободи средствата. По същество искането е за премахване от списъка по Приложение I от Регламент (ЕС) № 269/2014 на Съвета от 17 март 2014 г. на лицето Д. А. П., което е посочено приложението I под № 722.

Първоинстанционният съд правилно е приел, че от една страна чл.1,б.“в“ и чл.15, пар.1 от Регламент (ЕС) № 269/2014 изрично сочат, „че компетентните органи се посочват на уебсайтовете, изброени в Приложение II на Регламента, но от друга страна това е резултат от създадените вътрешни правила, регламентиращи съответния компетентен орган“.

С Решение № 789 на Министерския съвет от 20 октомври 2022 г. е създадена Координационна група по прилагането на ограничителните мерки на Европейския съюз. Съгласно т. 1 от решението председател на Координационната група е заместник- министър на финансите. Видно от т.5 от решението групата разглежда въпроси, свързани с установяването на обхвата, съдържанието, действието и позицията на страната по ограничителните мерки; обсъжда въпроси, свързани с идентифицирането на компетентните национални институции по прилагането на ограничителните мерки и дерогациите от тях; обсъжда и решава въпроси от координационен характер, които са от компетентността на повече от една институция. Съгласно т.6 от решението при невъзможност за постигане на съгласие в координационната група в рамките на функциите й, въпросите се внасят за решаване от Министерския съвет по предложение на министъра на финансите. Създадената с решението на Министерския съвет Координационна група е приела Правила за работа. Правилно и обосновано АССГ е приел, че съгласно т.5, б.“б“ от Решение № 789 на Министерския съвет от 2022 г. част от функциите на създадената Координационна група по прилагането на ограничителните мерки на ЕС е да идентифицира компетентните органи по прилагането на ограничителните мерки и дерогацията им, като съгласно чл.7, ал.1, т.2 и чл. 9, ал. 1 от Правилата тази Координационна група следва да състави списък на тези компетентни органи. Изготвеният списък с компетентните органи по чл.7, ал.1, т.2 от Правилата се одобрява с решение на Министерския съвет, видно от разпоредбата на чл. 8, ал.1 от Правилата, като проекта на решение се внася от министъра на финансите (чл.8, ал.З от Правилата), както правилно е констатирал първоинстанционният съд.

Видно от писмо изх. № 11-03-80 от 14.04.2025 г. на главния секретар на Министерството на финансите е че „поради непостигане на консенсус липсва изготвен списък с националните компетентни органи по прилагането на ограничителни мерки на ЕС“, т. е. министърът на финансите не е внесъл такъв проект на решение и съответно такова решение не е прието от Министерския съвет. Правилен е изводът на съда, че след като към момента липсва учредена компетентност на определен орган да се произнася по искания за дерогация на ограничителни мерки на ЕС, то и за Министерския съвет липсва компетентност за произнасяне по отправеното искане, а оттук съответно и липсва формиран мълчалив отказ, поради което обосновано е прието от АССГ, че съдебно производство по оспорване на основание чл. 159, т. 1 АПК е недопустимо и жалбата е оставена без разглеждане.

На следващо място, правилно съдът е изпратил по подведомственост искането на министъра на финансите за изпълнение на задължението си по т.6 във вр. с т. 5, б.“б“ от Решение № 789 на Министерския съвет от 20 октомври 2022 г. и след определянето на компетентния орган, искането да бъде изпратено на този орган на основание чл. 31, ал.2 от АПК във връзка с чл. 9, ал.2 и 3 от Правилата. По този начин правото на защита на „Комплишънс Дивелпмънт С.А. Р.Л – клон България“ КЧТ не е нарушено.

1.По частната жалба на Комплишънс Дивелпмънт С.А. Р.Л – клон България“ КЧТ:

Неоснователни са изложените в частнaта жалба твърдения, че след като няма определен компетентен орган, то компетентен е Министерският съвет на РБ. Безспорно е, че Министерският съвет на РБ е орган, който съгласно чл. 105 от Конституцията осъществява вътрешната и външна политика на страната и който с оглед на чл. 20, ал. 1 от Закона за администрацията (ЗА) е централен колегиален орган на изпълнителната власт с обща компетентност. Това обаче не означава автоматично, че след като е орган с обща компетентност, то има правомощия да се произнася по всички въпроси, както и да изземва определена компетентност на други органи със специална или ресорна компетентност. Компетентността, която чл. 114 от Конституцията дава на Министерския съвет, е въз основа и в изпълнение на закона. В случая в компетентността на създадената с Решение № 789 на Министерския съвет от 2022 г. Координационна група е да идентифицира компетентните органи по искания за ограничителни мерки и дерогации, а при невъзможност за постигане на съгласие, въпросът да се внесе от министъра на финансите за решаване от Министерския съвет (т.5 и 6 от Решението). Предвид това неизпълнението на задължението на министъра на финансите, вменено му с акт на административен орган, не означава автоматично вменяване в правомощие на Министерския съвет да се произнесе по искането на жалбоподателя само защото същият е орган с обща компетентност. Нещо повече, първоинстанционният съд не е изпратил преписката по подведомственост на министъра на финансите, за да се произнесе по искането на жалбоподателя, а да внесе въпроса за определяне на компетентния орган на заседание на Министерския съвет.

2. По частната жалба на министъра на финансите:

2.1.Частната жалба е процесуално допустима, като възражението на Министерски съвет за недопустимост на същата се явява неоснователно. Съгласно чл. 210, ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК лицата, спрямо които определението има сила, имат право да го обжалват, когато то е неблагоприятно за тях, макар и да не са участвали в делото.

По дефиниция на чл. 130, ал. 1 АПК административният съд решава сам дали образуваното дело подлежи на разглеждане от него или от друг орган извън системата на съдилищата. Ако намери, че делото не му е подведомствено, съдът го изпраща на надлежния орган на основание чл. 130, ал. 4, изр. 1 АПК.

В случая, изпращането на преписката на решаващия орган е съобразено с правилото на чл. 130, ал. 4 АПК, като министърът на финансите е адресат на съдебния акт и поради това той е легитимиран да го оспори по реда на чл. 130, ал. 4, изр. 2 АПК.

2.2. Частната жалба е неоснователна:

По отношение на цитираната практика от частния жалбоподател (адм. дело 286/2023 г. по описа на АС-Плевен) за пълнота следва да се акцентира на обстоятелството, че същата се отнася за друг Регламент на Съвета (ЕС) № 833/2014 от 31 юли 2014 година относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна. Със Заповед № Р-167 от 17.09.2024г. е създадена междуведомствена работна група, която да разглежда постъпили заявления за издаване на разрешения за освобождаване от действието на ограничителните мерки на Европейския съюз на основание чл.5н, параграф 10, буква „з“ от Регламент на Съвета (ЕС) № 833/2014 от 31 юли 2014 г. Председател на работната група е министърът на икономиката и индустрията, който съгласно т.2 от заповедта е отговорен за изготвянето и внасянето за разглеждане в Министерския съвет на проекти на актове на Министерския съвет за предоставяне или за отказ от предоставяне на разрешения за освобождаване от действието на ограничителните мерки на Европейския съюз на основание чл. 5н, параграф 10, буква „з“ от Регламент на Съвета (ЕС) № 833/2014. Т.е, действията по изпълнение на посочения регламент, който е различен от Регламент (ЕС) № 269/2014 на Съвета от 17 март 2014 г. относно ограничителни мерки по отношение на действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна, са в резултат от създадените отделни вътрешни/национални правила, регламентиращи съответния компетентен орган, именно по Регламент на Съвета (ЕС) № 833/2014. В този смисъл, след като има отделни вътрешни правила по изпълнението на различните регламенти на ЕС, необосновано е да се твърди наличие на „установена практика“.

Освен това към настоящия момент е налице висящо съдебно производство пред Съда на Европейския съюз по повод жалба на Съвета на Европейския съюз, подадена на 5 септември 2024 г. срещу Решение на Общия съд (Първа камера) от 26 юни 2024 г. по дело Т-740/22 (Д. А. П. срещу Съвета на Европейския съюз). Към момента е образувано дело С-584/24, по което няма произнасяне.

По изложените съображения обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила.

По направените и от двете страни искания за разноски в настоящето съдебно производство, такива не се дължат.

Водим от горното и на основание чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение