Определение № 265 от 17.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1586/2017 г.

Производството е по чл. 248 ал.1 ГПК. Образувано е по молба вх.№77863/09.06.2017 г. от С. С. М., чрез пълномощник адв. Д. К., съдържаща искане да бъде допълнено постановеното по делото определение № 102/05.06.2017 г., като й бъдат присъдени разноски в размер на сумата 1 500 лв. за възнаграждение за адвокат в производството пред ВКС. Ответникът по молбата Агенция „Митници“ в писмен отговор, подаден чрез процесуален представител главен юрисконсулт В. А. я оспорва. Иска молбата да не бъде уважавана или възнаграждението да бъде намалено поради прекомерност. По делото ВКС, състав на ІІІ г.о. констатира следното: Молбата е подадена в установения от закона срок, поради което е допустима. Производство по чл.258 и сл. ГПК е приключило пред СГС по гр.д.№ 5689/2016 г., ГО, ІІ-Е въззивен състав, с постановяване на решение по съществото на спора и присъждане на разноски на молителката за въззивната инстанция в размер на сумата 1 500 лв. за възнаграждение за адвокат. С определение № 4362/17.02.2017 г. по същото дело е оставена без уважение молба вх.№166135/23.12.2016 г. на Агенция „Митници“ за изменение на решението в частта за разноските, като прекомерни по размер. Въззивният съд е изложил мотиви, че възражението е направено след приключване на устните състезания и е преклудирано. С определение № 192/ 05.06.2017 г. по настоящото дело е оставена без уважение частната жалба на Агенция „Митници“ срещу определението по чл.248 ГПК на въззивния съд. С настоящото сезиране молителката иска допълване на последното с присъждане на разноски в размер на сумата 1500 лв. за възнаграждение за адвокат в производството по чл.274 ал.2 ГПК пред ВКС. Настоящият състав на ІІІ г.о. намира, че молбата е неоснователна. Съгласно чл.81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася по искането за разноски. С въззивното решение, постановено от СГС е разгледан по същество спорът между страните и сложен е край на производството във втората инстанция. За страните е възникнало право на разноски по чл.78 ал.1 и ал.3 ГПК и такива са присъдени. Производствата по чл.248 ал.1 и ал.3 ГПК нямат самостоятелен характер. Поради това в тях не се носи отговорност за разноски. Ето защо ВКС, състав на ІІІ г.о.