Решение № 142 от 21.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 263/2011 г.

Решение № 142 от 21.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 263/2011 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Гроздева Производството е по реда на чл. 290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 289 от 08.12.2010 г. на Смолянския окръжен съд, постановено по в. гр. д. № 483 от 2010 г., с което е отменено решение № 49 от 13.07.2010 г. по гр. д. № 208 от 2009 г. на Районен съд-гр. Ч. в частта му, касаеща УПИ IV в кв. 9 по плана на [населено място], [община], С. област и вместо него е постановено ново решение за отхвърляне на предявения от [фирма] срещу Надежда Т. В., А. А. Р., В. С. С., Е. С. С., А. С. С., С. Г. Р. -К., С. Г. Ш. и Р. Г. Р. иск с правно основание чл. 124 от ГПК за установяване правото на собственост върху следния недвижим имот: УПИ IV в кв. 9 по плана на [населено място], [община], област С. с площ от 3 140 кв. м., заедно с построените в него заслон за овце, представляващ по документи масивна монолитна сграда със застроена площ от 590 кв. м. и силажна яма. В касационната жалба се твърди, че решението на Смолянския окръжен съд по отношение на този имот е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано- основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 от ГПК. В писмени отговори от 18.02.2011 г. и 28.02.2011 г. ответниците Р. Г. Р., В. С. С., А. С. С. и Е. С. С. оспорват касационната жалба като недопустима и неоснователна. Останалите ответници Надежда Т. В., А. А. Р., С. Г. Р. - К. и С. Г. Ш. не вземат становище по жалбата. Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна /ищец по делото/, в срока по чл. 283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за собственост с цена на иска над 5 000 лв., което е допуснато до касационно обжалване с определение на ВКС № 1224 от 15.12.2011 г. по настоящото дело. С горепосоченото определение касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК поради противоречие на обжалваното решение с решение № 609 от 15.01.2009 г. по т. д. № 323 от 2008 г. на ВКС, Първо т. о. по процесуалноправния въпрос: от какъв порок страда въззивно решение, когато с него съдът не се е произнесъл по възражение, касаещо валидността и доказателствената сила на писмено доказателство, обусловило решаващите изводи на съда в обжалваното решение. В горепосоченото решение на ВКС е прието, че в този случай решението е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В противоречие с това решение на ВКС в обжалваното по настоящото дело въззивно решение Смолянският окръжен съд не се е произнесъл по своевременно направеното от ищеца възражение, че представената от ответниците заповед № 120 от 13.01.1999 г. на Областния управител на Пловдивска област не е влязла в сила и е неотносима към спора за собственост на процесния имот, а същевременно е обосновал решаващите си правни изводи за неоснователност на предявения установителен иск за собственост именно на тази заповед. Поради това решението е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и като такова следва да бъде отменено. На основание чл. 293, ал. 3 от ГПК, след отмяна на решението, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, тъй като се налага извършването на нови съдопроизводствени действия: даване възможност на ответниците-въззивници В. С., Е. С. и А. С. да вземат становище по възраженията на ищеца за неотносимост към спора на заповед № 120 от 13.01.1999 г. на Областния управител на Пловдивска област и за невлизане в сила на тази заповед, както и събирането на допълнителни доказателства във връзка с изразеното от тези ответници становище. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение