Определение № 1360 от 02.05.2025 г. на ВКС по т. д. № 1368/2024 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. По делото е постъпила молба от касатора „Дженерали застраховане“ АД, [населено място] за изменение на определение № 321 от 31.01.2025 г. по настоящото т. дело № 1368/2024 г. на ВКС, ТК, Второ отделение в частта за присъдените разноски, представляващи адвокатско възнаграждение за касационното производство. Поддържа становище, че присъденото възнаграждение за адвокат в размер 2 410 лв. е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото. Позовава се на решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на Съда на Европейския съюз и определение № 50015/16.02.2024 г. по т. дело № 1908/2022 г. на ВКС, ТК, I т. о. Моли определението в частта за разноските да бъде изменено до размер не по-голям от 150 лв. Ответницата Емилия Г. С. от [населено място] чрез процесуален представител адвокат Л. Ц. оспорва молбата за изменение на решението по чл. 248 ГПК. Поддържа становище, че касаторът не е направил своевременно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК. Релевира доводи, че присъденото адвокатско възнаграждение не е прекомерно, същото е изчислено съгласно минимума по Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, както и че уговореният размер е справедлив и обоснован и съгласно чл. 36, ал. 2 ЗАдв. не може да бъде по-нисък от предвидения в наредбата. Относно посоченото от касатора определение № 50015/16.02.2024 г. по т. дело № 1908/2022 г. на ВКС, ТК, I т. о. поддържа, че се отнасят до друга хипотеза. Подадената от ответника молба по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на определението в частта за разноските е допустима - подадена е от легитимирана страна във визирания в чл. 248, ал. 1 ГПК срок. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите и прецени данните по делото, приема следното: С определение № 321 от 31.01.2025 г. по настоящото т. дело № 1368/2024 г. на ВКС, ТК, Второ отделение не е допуснато касационно обжалване на решение № 1504 от 14.03.2024 г. по в. гр. дело № 11093/2022 г. на Софийски градски съд, IV-А въззивен състав и „Дженерали застраховане“ АД е осъдено да заплати на Емилия Г. С. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер 2 410 лв., представляваща платено адвокатско възнаграждение за касационното производство. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В т. 3 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. по тълк. д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС е прието, че основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото, като съдът следва да съобрази спецификата на отделния случай, след която преценка, при несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, следва да бъде намалено и заплатеното адвокатско възнаграждение. С решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г., EU:C:2024:71 и решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/2016 и С-428/2016, EU:C:2017:890 е прието, че член 101, параграф 1 от ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 от ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е посочено, че при наличието на изброените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Разпоредбите от Наредбата като нормативно определен минимум не съответстват на правото на ЕС, съгласно даденото тълкуване в цитираните решения на СЕС. В конкретния случай уговореното и заплатено от ответницата по касационната жалба адвокатско възнаграждение за касационното производство е в размер 2 410 лв. Изчислен съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа /изм. заглавие/, минималният размер на адвокатското възнаграждение за едно инстанционно производство е в размер 2 405,38 лв. Решенията на Съда на Европейския съюз по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК, поради което настоящият съдебен състав счита, че не е обвързан с фиксираните в Наредба № 1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа /предишно наименование Наредба № 1/09.07.2004г. минимални размери на адвокатските възнаграждения/, а следва да извърши преценка на вида, количеството и сложността на извършената работа с оглед уговорения паричен еквивалент на адвокатското възнаграждение. Настоящият състав, като взе предвид фактическата и правна сложност на делото /предмета на спора, възраженията на ответника по предявения иск и настоящ касатор, поддържани във въззивното и касационното производства, спорните пред съдебните инстанции факти и обстоятелства, оплакванията в касационната жалба за неправилност на съдебния акт, формулираните в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК основания за допускане на касационно обжалване, становището и възраженията на ответницата в отговора на касационната жалба, доводите на страните и разрешението на формулираните правни въпроси/, приема, че договореното от ответницата по касационната жалба /ищца в първоинстанционното производство и въззивник във въззивното производство/ адвокатско възнаграждение не се явява прекомерно и не е налице основание за неговото намаляване. Посоченото от касатора определение № 50015/16.02.2024 г. по т. дело № 1908/2022 г. на ВКС, ТК, I т. о. не намира приложение, тъй като се отнася до друга фактическа обстановка – предмет на спора е обезщетение за причинени неимуществени вреди на основание задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, докато настоящият спор е за обезщетение за причинени имуществени вреди на основание договор за имуществено застраховане; касае се до различни застрахователни рискове; по различните дела са направени различни възражения; представени са различни доказателства; фактическата и правна сложност на делата са различни. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение на основание чл. 248, ал. 1 ГПК