Определение № 419 от 13.06.2014 г. на ВКС по д. № 3542/2014 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на В. Ч. срещу определението на Софийски градски съд по ч.гр.д. №7806/12 г., с което е оставена без разглеждане частната й жалба срещу определение на Районен съд София по гр.д. №44893/09 г. от 5.03.12 г. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност – необоснованост и незаконосъобразност, на обжалваното въззивно определение и се иска отмяната му. Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК срещу подлежащо на обжалване определение и е допустима. ВКС, като разгледа частната жалба, я намира за неоснователна: Градският съд е оставил без разглеждане въззивната частна жалба на касаторката срещу посоченото определение на районния съд, поради това, че то е по движението на делото и не попада сред подлежащите на обжалване по чл.274 от ГПК. Този извод е законосъобразен и обоснован – с обжалваното първоинстанционно определение, на осн. чл.146, вр. с чл.140 ГПК е изготвен доклад по делото, разпределена е доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти и делото е насрочено в открито заседание. Определението на първоинстанционния съд не подлежи на обжалване, по арг. от чл.274 от ГПК, и частната жалба срещу него правилно е оставена без разглеждане от въззивния съд. Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отд.