Решение № 8214 от 20.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3530/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителения директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) - гр. София, подадена чрез процесуален представител - юрк. Т. Гъркова, рещу Решение № 8224 от 02.10.2025 г. на Административен съд (АС) – Бургас по адм. дело № 57/2025 г., поправено с Решение № 11169 от 15.12.2025 г. по същото дело. С обжалваното решение по жалба на „Аграрика Странджа“ ЕООД съдът е отменил Уведомително писмо, изх.№ 02-020-2600/2585 от 13.11.2024 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, в частта, с която са направени намаления на субсидията по схеми и мерки на директни плащания, базирани на площ за кампания 2022, както следва: по Подмярка 13.1/НР1 в размер на 73,83 лева; по схема за единно плащане на площ в размер на 295,89 лева; по схема за обвързано подпомагане на протеинови култури в размер на 812,17 лева; по схема за специално плащане за култура - памук в размер на 110 747,77 лева; по схема за плащане на селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания в размер на 185,79 лева, както и в частта с която са наложени санкции, подлежащи на прихващания за бъдещи плащания в размер на 110 747,77 лева. Касационният жалбоподател – заместник изпълнителният директор на Държавен фонд “Земеделие“, счита решението за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК Твърди, че неправилно съдът е приел, че административният акт не е мотивиран. Според касатора административният акт е мотивиран, съдържа достатъчни фактически и правни основания, а съдът не е обсъдил в тяхната съвкупност всички относими писмени доказателства. Излага, че административният орган може да изложи своите мотиви по оспорения акт до решаването на делото от съда. Според касатора в представеното до съда становище се съдържат мотивите на акта. Касаторът намира за неправилен извода на първоинстанционния съд, че са били налице предпоставките на чл. 17, ал. 1, т. 3 от Наредба №3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите и мерките за директни плащания (Наредба № 3 от 17.02.2015 г./Наредбата). Счита, че установените при проверката растителни остатъци не доказват наличие на реколта, нито изпълнение на условията за подпомагане. Поради това счита, че първоинстанционният съд неправилно е отменил законосъобразно издадения административен акт в оспорената част. Прави искане съдът да отмени решението и да постанови друго, със законните последици от това. Претендира разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение, претендирано от насрещната страна. Ответникът - „Аграрика Странджа“ ЕООД, в представен по делото писмен отговор излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Моли оспореното решение като правилно да остане в сила. Претендира присъждане на разноски. Върховният административен съд - състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. В първоинстанционното производство е установено следното: „Аграрика Странджа“ ЕООД е регистриран като земеделски производител с уникален регистрационен номер 614055. За кампания 2022 г. „Аграрика Странджа“ ЕООД подало Заявление за подпомагане с уникален идентификационен номер (УИН) 02/190522/60673, по Компенсаторни плащания за други райони, засегнати от значителни природни ограничения (Подмярка 13.2/НР2), Схема за единно плащане на площ (СЕПП), Схема за преразпределително плащане (СПП), Схема за протеинови култури (СПК), Схема специално плащане за култура - памук (Памук), Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда - зелени директни плащания (ЗДП), Схема за обвързано подпомагане за зеленчуци (СЗ - КЛЧ) и Схема за обвързано подпомагане за зеленчуци (СЗ - МЗДП). Към заявлението е приложена таблица на използваните парцели 2021 г. и необходимите декларации. При извършените административни проверки не са установени площи, заявени от повече от един земеделски стопанин за кампания 2022. Със Заповед № 476273/21.10.2022 г. е разпоредено да бъде извършена проверка на място относно заявление за подпомагане с УИН 02/190522/60673, с начална дата 21.10.2022 г., крайна дата 28.10.2022 г. Съставени са Констативен протокол № 011/24.10.2022 г. и Констативен протокол № 012/24.10.2022 г., съгласно които в проверените парцели посевите от памук са дискувани, не може да се определи състоянието и качеството на растенията, наличните растителни остатъци от памук са недоразвити. Протоколите са подписани от проверяващия инспектор и от присъствалите на проверката представител на Института по полски култури и Д. С.. При проверката е представена декларация от жалбоподателя относно сеитбата и отглеждането на памука и проведените агротехнически мероприятия. Представени са фактури за покупка на памук семе, както и договор от 25.10.2022 г. за покупко-продажба на неомаганен памук реколта 2022 г., съгласно който „Аграрика Странджа“ ЕООД продава реколтата памук, засят на 339 декара. В съставения доклад за проверка на площи са отразени посочените констатации на проверяващите. От страна на представителя на дружеството е вписано възражение срещу установеното и е заявено, че ще бъдат депозирани обяснения. Изготвена е Докладна записка с изх. №05-2-282/386/04.11.2022 г., в която е посочено, че при извършената проверка на заявените от дружеството площи се установява, че имат налични остатъци от декларираната култура – памук, като не може да се определи гъстотата на посевите и броя на растенията на единица площ хектар. С Писмо с изх. №01-282-2600/688/04.11.2022 г. началник отдел Регионален технически инспекторат (РТИ) - Ямбол е уведомил „Аграрика Странджа“ ЕООД за извършената проверка. Към писмото е приложено копие от доклада за проверка. Писмото е получено на 10.11.2022 г. Дружеството се е възползвало от възможността да представи възражения, като в тях е посочило, че проверката е направена едва през късната есен, когато не може да се установи гъстотата на засяване на памука. Изложило е, че са налице доказателства за закупуване на семена за засяване и е следвало проверката да бъде извършена през летния сезон, когато културата е налична на терен. Въз основа на данните от извършената проверката заместник изпълнителният директор на ДФЗ е издал уведомителното писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, за кампания 2022 г., с което е извършено намаление на субсидията както следва: по схема за специално плащане за култура – памук в размер на 110 747, 77 лв.; по Подмярка 13.1/НР1 в размер на 73,83 лева; по схема за единно плащане на площ в размер на 295,89 лева; по схема за обвързано подпомагане на протеинови култури в размер на 812,17 лева; по схема за плащане на селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания в размер на 185,79 лева. В оспорения акт е посочено, че по схемите, базирани на площ, администрирани съгласно чл.19 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията, за кампания 2022 са наложени санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания. На основание чл. 28, ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) информация относно наложените санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания е налична в профила на кандидата в системата за електронни услуги. Въз основа на така установените факти съдът от правна страна е приел, че актът в оспорената част е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, но в нарушение на разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, въвеждаща изискване за мотивираност на акта. Съдът е изложил, че в оспореното уведомителното писмо е посочено, че общата оторизирана сума е изчислена чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) след извършването на задължителни административни проверки и/или проверки на място (в съответствие с чл. 37 ЗПЗП) на данните в подаденото заявление за подпомагане и че тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 ЗПЗП не изпълнява изискването за позоваване на друг документ, в който се съдържат мотивите на частичния отказ. Представените резултати от проверката на място, според съда, не могат да се приемат за мотиви на акта, защото от една страна в уведомителното писмо липсва препращане към тези документи, а от друга, при преглед на същите, се установява, че и в тях липсват фактически и правни основания за намаляване на помощта. Съдът е приел, че освен фактически установявания в акта липсва и посочена правна разпоредба, послужила като правно основание за издаване на акта. Цитираната в акта норма - чл. 28, ал. 1 ЗПЗП, според която „комуникацията между Държавен фонд Земеделие или Управляващия орган на Стратегическия план и съответните кандидати или бенефициенти и съобщаването на индивидуалните административни актове, издадени от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие или от оправомощените от него длъжностни лица или от ръководителя на Управляващия орган на Стратегическия план, се извършва чрез съобщение в системата за електронни услуги (СЕУ) по чл. 30, ал. 2, т. 6 в индивидуалния профил на съответния кандидат или бенефициент, като към съобщението се прикачва съответният акт или в него се препраща към публикувания в системата акт“ – не може да се приеме като валидно правно основание, тъй като не е свързана, с някое от основанията за намаляване на размера на подпомагането. Административният съд е изложил още, че цитирането общо на приложимата нормативна уредба не обосновава извод за наличието, на която и да е конкретна хипотеза, довела до постановяване на акта. Излагането на релевантните факти и обстоятелства от органа е следвало да бъде извършено при издаване на административния акт. От мотивите към оспореното уведомително писмо трябва да е ясно защо следва да бъде намалено заявеното финансово подпомагане, съответно налагането на санкция за бъдещ период, както и да се посочи актът или проверката, въз основа на която това е направено. Според съда административният орган единствено е изброил възможните хипотези за отказ или частично намаляване на плащанията, без да е посочил коя е приложил в конкретния случай. В процесното писмо липсва каквато и да е конкретизация в тази връзка, не е налице и препращане към определен документ, съдържащ се в преписката по издаване на акта, който да обоснове извода на административния орган. Съдът е достигнал до извод, че посочените фактически основания, предвид минимизирания си обем, са негодни да обективират волята на органа в обжалваната част на уведомителното писмо. На следващо място съдът е намерил, че приложеното към съпроводителното писмо за изпращане на жалбата и административната преписка в съда, Становище, изх. №02-020-2600/2585#2 от 31.01.2025 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ не може да санира липсата на мотиви в първоначалния административен акт, защото в случая не е налице процедура по обжалване пред по-горестоящия административен орган. Излагането на мотиви към акта е направено едва след сезирането на съда с жалба и поради тази причина не може да се приеме, че изпълнява изискването за мотивиране на акта. Съдът е счел, че административният орган е длъжен да конкретизира ясно и разбираемо кои точно изисквания по всяка от заявените схеми и мерки не са спазени от кандидата за декларираните имоти, с посочване и на съответната нормативна обосновка, както и да докаже съображенията, обосноваващи конкретно посочените намаления по всяка мярка за подпомагане. Недопустимо е мотивите за издаване на обжалвания акт да се представят едва в хода на съдебното производство, нито да бъдат допълвани след приключване на процедурата по издаване на акта и неговото съобщаване чрез твърдения на страната или чрез доказателствени средства, събрани едва в хода на съдебното му обжалване. На следващо място съдебният състав е посочил, че извършената от административния орган проверка не доказва нарушения на чл. 17, ал. 1, т. 3 и ал. 2, т. 2 от Наредба № 3 от 17.02.2015 г., тъй като административната проверка е направена след извършена обработка на почвата – дискуване, като в парцелите е имало налични растителни остатъци от декларираната култура – памук. Фактът, че не е извършена проверка преди обработката на почвата е довело до невъзможност да бъде реално установено дали е имало засадена култура и с каква гъстота е била тя. По-ранното обработване на масивите, направено преди извършената проверка на място, само по себе си не може да бъде разглеждано като основание за недопустимост на подпомагането. Липсват констатации въз основа, на които да се приеме, че земеделските площи не са се поддържали в състояние, годно за производство съгласно изискванията на Наредба № 2 от 26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ (Наредба № 2 от 26.03.2028 г.). Според съда обстоятелството, че към датата на проверката почвата е била дискувана не може да обуслови извод за неспазено условие за подпомагане по чл. 17, ал. 1, т. 3 от Наредба № 3 от 17.02.2015 г. Съгласно чл. 7 от Наредба № 2 от 26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ обработваемите земи (Наредба №2 от 26.03.2018 г.) са допустими за подпомагане, когато са засети със земеделска култура, която е налична или може да бъде установена чрез растителните остатъци от нея. В случая при проверката на място е установено наличието на растителни остатъци от памук в парцела, поради което и при прилагане на чл. 7 от Наредба № 2 от 26.03.2018 г. следва да се приеме, че парцелът е бил засят с декларираната култура, за отглеждането на която е заявено подпомагането Специално плащане за култура – памук. Съдът е кредитирал приетото по делото заключение по съдебно-техническата експертиза, съгласно което дружеството е закупило достатъчно памуково семе, за да бъде възможно да бъдат засети заявените за подпомагане декари с тази култура и посевът да отговаря на изискването за минимална гъстота от 8 000 бр. /дка. Наред с това вещото лице е посочило данните за обработка на почвата, извършените действия по засяване и обработване на културата – памук, които са в синхрон и със събраните по делото свидетелски показания. За да обоснове липса на нарушение чл. 17, ал. 2, т. 2 от Наредба № 3 от 17.02.2015 г. съдът се е позовал на Договор за покупко-продажба на неомаганен памук реколта 2022 година, като същият е представен и на административния орган по време на проверката, като това е станало преди изтичане на предвидения в наредбата срок до 01.12.2022 г. Относно наложената санкция за бъдещ период в размер на 110 747, 77 лв. съдът е посочил, че актът, заради който е установена санкцията за бъдещ период, следва да е влязъл в законна сила към момента на издаването на новото уведомително писмо, с което се прихваща сумата. Или, за да бъде извършено прихващане, е необходимо освен наличието на бъдещо плащане, което предстои да бъде извършено от разплащателната агенция към същия бенефициер, да има и неуредени задължения на същия бенефициер, които да са установени в съответствие с националното законодателство. А националното законодателство за извършване на прихващане изисква сумата, с която се прихваща, да е изискуема и установена по основание и размер. В случая според съда при липсата на изложени от органа мотиви с дължими суми по кой издаден от него акт се извършва прихващането с процесното уведомително писмо не може да се извърши преценка дали изискванията на националното законодателство за извършването на прихващането са спазени. Въз основа на тези съображения съдът е счел жалбата за основателна. Приел е, че уведомителното писмо следва да бъде отменено в частта, с която са направени намаления на субсидията по схеми и мерки на директни плащания, базирани на площ за кампания 2022, както следва: по Подмярка 13.1/НР1 в размер на 73,83 лева; по схема за единно плащане на площ в размер на 295,89 лева; по схема за обвързано подпомагане на протеинови култури в размер на 812,17 лева; по специално плащане за култура - памук в размер на 110 747,77 лева; по схема за плащане на селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания в размер на 185,79 лева, както и в частта с която са наложени санкции, подлежащи на прихващания за бъдещи плащания в размер на 110 747,77 лева. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящата касационна инстанция приема за правилни изводите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт, в частта, в която е отменен от съда, е издаден от компетентен орган, при липса на нарушение на предвидените от закона изисквания за неговата форма, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК не е нужно да бъдат възпроизвеждани изцяло в текста на настоящото решение. Не са налице сочените от касатора пороци на постановения от съда акт, съставляващи основания от кръга на предвидените в чл. 209, т. 3 от АПК, водещи до отмяната му като неправилен. Неоснователни са твърденията на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Наведените доводи фактически имат отношение към задължението на съда да обсъди всички относими факти и обстоятелства, както и към задължението му да изложи мотиви – чл. 172а, ал. 2 АПК. Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение, съдът е обсъдил относимите доказателства, както и е изложил мотиви за направените от него изводи. Доколко обосновани са изводите на съда и доколко съответстват на материалния закон е въпрос не на спазване на процесуалните правила, а на обоснованост и съответствие на решението с материалния закон. С оглед на горното доводите на касатора за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила са неоснователни. Останалите доводи на касатора за нарушение на материалния закон и необоснованост при постановяване на съдебното решение са свързани с преценката на съда за наличието на основания за издаване на оспорвания административен акт. Първоинстанционният съд е извършил проверка за материална законосъобразност на уведомителното писмо в оспорените части, съобразявайки основанията за съдебен контрол по чл. 146 АПК. Правилно административният съд е приел, че административният акт е издаден в нарушение на разпоредбата на чл. 59, ал.2, т.4 АПК. Съгласно цитираната разпоредба когато административният акт се издава в писмена форма, той съдържа фактически и правни основания за издаване на акта. В процесния акт в табличен вид са посочени, поисканите суми по отделните схеми/мерки, оторизираните суми и направените от органа намаления, като в легенда към двете таблици са описани хипотезите, при които се отчитат намаления. Липсват конкретни съображения защо са намалени сумите за подпомагане по всяка мярка. Правилно съдът е приел, че от съдържанието на акта не става ясно по кое от всички изброени или по всички основания административният орган е определил обжалваните намаления, както и как е изчислена сумата на намаленията. Изложените в писмото пояснения към отделните колони, не съставляват конкретни съображения на органа, а бланкетно възпроизвеждане на законови разпоредби, от които не може да се изведе приложимост на основанията за намаление към някоя от мерките и схемите. Административният орган единствено е изброил възможните хипотези за отказ или частично намаляване на плащанията, а без да е посочил коя е приложил в конкретния случай. Табличната форма на представяне на мотивите на административния акт по принцип не е порок на акта, но в случая липсва конкретност, основана на установените в административното производство факти и събраните доказателства. В процесното писмо липсва каквато и да е конкретизация в тази връзка, не е налице и препращане към определен документ, съдържащ се в преписката по издаване на акта, който да обоснове извода на административния орган. Съгласно ТР № 16 от 1975 г. на ОСГК на ВС мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт, в съпроводителното писмо или в друг документ, най-късно до изпращането на жалбата срещу акта на по-горния административен орган, ако изхожда от същия административен орган, който е издал акта. Липсата на мотиви към първоначалния административен акт не съставлява съществено нарушение на закона и в случаите, при които по-горният административен орган е потвърдил мотивирано акта. Процесното уведомително писмо обаче не е оспорено по административен ред и произнасяне от по-горестоящ орган няма. Следователно тълкувателното ришение, в цитираната по-горе негова част е неприложимо в случая. На следващо място съгласно ТР № 16 от 1975 г. на ОСГК на ВС мотивите могат да съществуват в документ, съставен от друг орган преди издаването на обжалвания индивидуален административен акт. Изискването, което се поставя към органа-издател на акта, е да извърши позоваване на този предхождащ акта документ. С последното той го приобщава към административната преписка, а изложените в него мотиви, приети от издателя, стават мотиви и на самия акт. В случая обаче административният орган не се е позовал в своя акт на други документи, издадени преди неговия административен акт. В становището до съда действително е развита защитната теза на административния орган и тази теза изхожда от издателя на оспорения административен акт, но това не може да санира липсата на мотиви в първоначалния административен акт. Недопустимо е да се излагат мотиви към акта, адресирани до съда, едва след сезирането му с жалба. Поради това настоящият съдебен състав не споделя защитната теза на касатора за неправилно неприложено от съда ТР № 16/1975 г. Налице е съществено нарушение на правилата за мотивиране на оспорения административен акт, което е основание за отмяна (виж в същия смисъл Решение №5840 от 05.06.2023 г. по адм.дело № 6904/2022 г. на ВАС, Пето отделение; Решение № 2064 от / 24.02.2023 г. по адм.д.№ 6292/2022 г. на ВАС, Пето отделение, Решение №2023 от 23.02.2023 г.по адм.д.№6646/2022 г. на ВАС, Пето отделение; Решение №10244 от 14.11.2022 г. по адм.д.№ 2528/2022 г., ВАС, Пето отделение). Правилно съдът е приел, че в акта липсва и посочено конкретно правно основание, което да обоснове направените от органа намаления на поисканото подпомагане. Липсата на конктретно посочени в акта правни основания и неизлагането на фактически установявания нарушава правото на защита на земеделския производител, който още във фазата на административното производство следва да е запознат с конкретните фактически и правни основания за намаляване на оторизирани суми. Допуснатото от административния орган нарушение обосновава незаконосъобразност на акта и е основание за неговата отмяна. Изложеното до тук прави правилен извода на съда за незаконосъобрадност на административния акт като постановен в нарушение на изискванията на чл. 59, ал.2, т. 4 АПК за излагане на фактически и правни основания в него. В допълнение следва да се посочи, че дори и да се вземе предвид изложеното в представеното по делото становище, актът е материално незаконосъобразен, както правилно е приел първоенстанционният съд.. Съгласно чл. 17 от Нардеба № 3 от 17.02.2015 г. право на специално плащане за памук имат земеделските стопани, които са спазили следните условия: 1. памукът е произведен на територията на страната; 2. използваните сортове са вписани в Сортовата листа на Република България за съответната година или в Европейския каталог на полските култури, публикувани на електронната страница на Изпълнителна агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол; 3. минималната гъстота на посевите е не по-малко от 8000 бр./дка. По силата на ал. 2 на чл. 17 от същата наредба кандидатите за подпомагане по схемата по ал. 1 предоставят: 1. официалните етикети от опаковките на семената, използвани за посев – при подаване на заявлението за подпомагане; оригиналите на етикетите остават към екземпляра на заявлението за подпомагане, което се изпраща в съответната областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция; 2. сключен договор за изкупуване на произведената от тях продукция от културата памук, а когато са производители и преработватели едновременно, могат да предоставят и складови разписки до 1 декември на годината на кандидатстване в съответната областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция, по постоянен адрес на кандидата – физическо лице, или адрес на управление на кандидата – юридическо лице или едноличен търговец. Документите се подават лично или чрез представител, упълномощен с нотариално заверено пъ лномощно. Според ал. 3 на чл.17 от Наредбата културата памук трябва да бъде прибрана до 30 ноември в годината на кандидатстване. Действително при извършената от органа проверка на 24.10.2022 г. се установява, че в проверените парцели посевите от памук са диксувани и не може да се определи състоянието и качеството на растенията, както и че са налице растителни остатъци от памук. Но независимо от горното при положение, че в наредбата няма посочена начална дата, от която дата да може да започне прибирането на реколтата, а е посочена само крайна такава – 30.11. на съответната календарна година, то обстоятелството, че реколтата е била прибрана по-рано не представлява нарушение на Наредбата. По делото са представени и събрани доказателства за закупени семена памук, доказателства относно сеитбата и отглеждането на памука, договор за покупко-продажба на неомаганен памук реколта 2022 г., съгласно който дружеството е продало памук, засят на 339 декара. Изготвено е и заключение по назначената съдебно агротехническа експертиза, съгласно което дружеството е закупило достатъчно памуково семе, за да бъде възможно да бъдат засети заявените за подпомагане декари с тази култура и посевът да отговаря на изискването за минимална гъстота от 8 000 бр./дка. Наред с това вещото лице е посочило данните за обработка на почвата, извършените действия по засяване и обработване на културата – памук, които са в синхрон и с останалите по делото доказателства. Предвид изложеното, правилен се явява и изводът на административния съд, че от от всички доказателства по делото се установява, че са били налице материалните предпоставки на чл. 17, ал. 1 от Наредбата и че дружеството е имало право на специално плащане за памук за заявените от него за подпомагане площи. Правилни са и изводите относно незаконосъобразността на санкцията по реда на чл. 19 от Делегиран регламент 640/2014. Санкцията е последица от приетото от органа наддеклариране и от отказаното подпомагане. След като първоинстанционният съд е установил, че площите по схема Специално плащане за култура памук са допустими за подпомагане и по тях е доказана реализация на продукция в минимално необходимия размер, то санкцията е незаконосъобразна.. Това съответства и на общия принцип, че административните санкции по подпомагането се налагат при установено неспазване на изискванията за допустимост на заявените за подпомагане площи и следва да са съобразени с действително установения обем на недопустимостта. Касационният довод, че недопустимите площи правилно са квалифицирани като наддекларирани, е неоснователен и недоказан. Той се опровергава от доказателствата по делото. Следователно санкцията правилно е отменена като незаконосъобразна. Неоснователно е и общото възражение, че съдът не е обсъдил всички писмени доказателства. Касаторът не сочи конкретно доказателство, което да е останало необсъдено и което, ако бъде взето предвид, би довело до различен правен резултат. Такa формулирано оплакване за необсъждане на доказателствата, без конкретизация кое доказателство е игнорирано и как то би променило изхода на спора, не обосновава неправилност на съдебното решение. Първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон. Поради това касационните оплаквания не обосновават наличие на отменително основание. Обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, като настоящият състав възприема напълно мотивите на първоинстанционния съд относно основателността на жалбата и законосъобразното връщане на преписката за ново произнасяне при съобразяване с дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. С оглед изложеното постановеното решение е правилно и при липсата на пороците, сочени като касационни основания за отмяната му, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна и доказана е претенцията на ответника по касационното производство за присъждане на съдебни разноски. Видно от доказателствата по делото последните възлизат на 1278 евро – платено адвокатско възнаграждение. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като възнаграждението е съобразено с фактическата и правна сложност на делото, а отделно от това възражението за прекомерност не е и мотивирано, каквото е изискването на чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс. Предвид изложеното и на основание чл. 143 АПК Държавен фонд „Земеделие“ – юридическото лице, в чиято структура е органът – касатор по делото, следва да бъде осъдено да заплати на ответника съдебни разноски в размер на 1278 евро – платено адвокатско възнаграждение. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,