Определение № 2522 от 02.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 1235/2024 г.

Постъпила е молба на частния жалбоподател - ответник по иска Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ за изменение на постановеното по делото определение № 1853/03.07.2024 г. Ищецът В. Ц. не изразява становище. Молбата е недопустима по следните съображения. Частното производство по настоящото дело е образувано по частна жалба на СНББАЗ срещу определение на Софийски апелативен съд, с което същият, като въззивна инстанция, е оставил без уважение молбата на жалбоподателя за присъждане по реда на чл. 248 ГПК на направените за частното въззивно производство разноски за адвокатско възнаграждение. С определението, чието изменение се иска, определението на САС е отменено и в полза на жалбоподателя претендираните разноски са присъдени частично при съответно приложение на чл. 78, ал. 5 ГПК. С подадената молба се иска присъждане и на остатъка от същите разноски с доводите, че от страна на ищеца не е било надлежно предявено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК и че присъденият размер е занижен спрямо действителната фактическа и правна сложност на делото. Съдебните актове, приключващи съответното производство, могат да бъдат изменяни или допълвани по реда на чл. 248 ГПК само в частта за разноските, т. е. в частта, с която съдът се е произнесъл по разноските, направени за производството пред същата инстанция. Когато се обжалва постановено от предходната инстанция определение по чл. 248 ГПК, въпросът за отговорността за направените пред същата инстанция разноски е предмет на частното производство, по който сезираната инстанция се произнася по същество с определението си. Поради това този въпрос не се обхваща от приложното поле на чл. 248 ГПК и не може да бъде пререшаван от постановилата определението по частната жалба инстанция съгласно чл. 246 вр. чл. 278, ал. 4 вр. чл. 273 ГПК. В настоящия случай не се претендира изменение на определението на ВКС с присъждане на разноски, направени в частното производство, а се възразява срещу неговата правилност, като се иска присъждане и на частта от разноските, направени пред САС, за която с определението е прието, че не следва да се възлага в тежест на ищеца. Следователно направеното искане не е такова по чл. 248 ГПК, а в противоречие с чл. 246 ГПК се иска пререшаване на въпроса по частната жалба, поради което така подадената молба е недопустима и следва да се остави без разглеждане. С тези мотиви съдът