Определение № 1024 от 06.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 248/2024 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба,подадена от Т. Д. Л., за отмяна на влязло в сила решение № 1209/06.03.2020 год.по гр.д.№ 13261/2018 г. по описа на Варненски районен съд,с което е признато за установено по реда на чл.422 ГПК,че молителят Л. дължи на „Веолия Енерджи Варна“ЕАД сумата от 2 682,16 лв., от която: главница 1454,75 лв., представляваща потребена и незаплатена топлинна енергия, за периода от м. 10.2015г. до м. 05.2016г. и лихва за забава 288,28 лв. за периода от 01.12.2015г. до 30.04.2018г.; главница 426,96 лв., представляваща потребена и незаплатена топлинна енергия, за периода от м. 11.2016 г. до м. 05.2017 г. и лихва за забава 50,75 лева за периода от 01.01.2017г. до 30.04.2018г.; главница 19,44 лв., представляваща потребена и незаплатена топлинна енергия за месец 08.2017г. и лихва за забава 1,14 лева за периода от 01.10.2017г. до 30.04.2018г.; главница 434,72 лв., представляваща потребена и незаплатена топлинна енергия, за периода от м. 10.2017 г. до м. 03.2018г. и лихва за забава 6,12 лв. за периода от 01.12.2017 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главниците считано от депозиране на заявлението в съда – 06.06.2018г. до окончателно изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №4434/07.06.2018г., постановена по ч.гр. дело № 8911/2018г. на ВРС, на осн. чл. 422 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ.Отхвърлени са предявените от молителя насрещни искове за осъждане на „Веолия Енерджи Варна“ЕАД да заплати сумата от 2332,14 лв., платена без основание за два отоплителни сезона /2013/2014г. и 2014/2015 г./, събрана от доставчика при липса на договорна обвързаност между страните за този период, с оглед несключен договор, в условията на евентуалност нищожно /неравноправно/ договорена доставка, поради противоречие с изискванията на закона – главен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, както и евентуално предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 2 ЗЗП, вр. с чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за връщане на същата сума на отпаднало основание, събрана от доставчика по действащо към този момент договорно правоотношение между страните, с оглед наведените твърдения за монтирането на абонатна станция във входа на сградата и за изградена инсталация в сградата към топлопреносната мрежа, от която услуга впоследствие потребителят се е отказал, поради некачествена до степен на негодна за ползване услуга по топлоподаване.Отхвърлен е предявения от молителя иск с правно основание чл.88,ал.1,предл.2 ЗЗД за осъждане на „Веолия Енерджи Варна“ЕАД да заплати сумата от 2 699 лв., представляваща претърпени от молителя/ищец по насрещните искове вреди от прекратяването /развалянето/ на договорните отношения с доставчика „Веолия Енерджи Варна“ ЕАД за отоплителен сезон 2015/2016г., изразяващи се в търсене на алтернативно отопление, заместващо неполучената престация, с оглед развалянето на неизпълнения от доставчика договор. Изложените в молбата по чл.303, ал.1,т.1 ГПК твърдения са за наличие на нови обстоятелства и нови писмени доказателства, установяващи липсата на сертификати за процесната и приета за технически изправна абонатна станция,които са от съществено значение за делото. Новите писмени доказателства – решение № 635/5.02.2021 год. по адм.д.№ 1275/2020 г.по описа на АССГ и потвърждаващото го решение № 7380/22.07.2022 год. по адм.д.4107/2021 год. по описа на ВАС,образувани по жалба на молителя отменят т.1 на решение № Ж -27/18.01.2018 год.на КЕВР и изпращат преписката на комисията за ново произнасяне при спазване на задължителните указания по приложението на закона.За решението на ВАС узнал едва на 17.09.2023 год. след справка в сайта на съда по препоръка на свой приятел юрист. Ответникът по молбата за отмяна „Веолия Енерджи Варна“ЕАД ,представлявано от изп.директор Д.Д., чрез процесуалния представител адв.Г.Д., е депозирал отговор по смисъла на чл. 306, ал. 3 ГПК, в който моли да не се допуска отмяна на влязлото в сила решение, тъй като молбата за отмяна е недопустима поради подаването й след изтичане на законоустановения срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК. Изразява становище по същество за неоснователност на молбата за отмяна и претендира разноски за процесуално представителство. Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., намира, че молбата за отмяна е процесуално недопустима, съображенията за което са следните: Отмяната, предвидена в Глава двадесет и четвърта на ГПК, е средство за извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо, при наличие на някоя от изрично и изчерпателно посочените в чл. 303, ал. 1 от ГПК предпоставки. Молбата за отмяна се подава в предвидения в чл. 305, ал. 1 ГПК тримесечен срок, чието начало зависи от конкретно заявеното основание за отмяна. В разглеждания случай релевираното от молителя Л. основание за отмяна е това по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което и по силата на чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК молбата следва да е подадена в тримесечен срок от узнаване на новото обстоятелство. Решение № 7380/22.07.2022 год. по адм.д.4107/2021 год. по описа на ВАС е влязло в сила,като необжалваемо с постановяването му на 22.07.2022 год.и молителят ,който е страна по делото,е могъл да го узнае и да се снабди с него към тази дата,тъй като препис от окончателните съдебни актове на ВАС не се връчва на страните./по арг.чл.7,ал.2 ГПК/ Затова срокът по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК по отношение на това сочено от молителя за ново обстоятелство и доказателство изтекъл към датата на подаване на молбата за отмяна – 19.10.2023 год.Молителят не е ангажирал доказателства, от които да е видно, че при подаване молбата за отмяна са спазени законоустановените преклузивни срокове, за което съдът следи служебно. Следва да бъде посочено още,че молбата за отмяна не съдържа и конкретни надлежни твърдения за основанието по чл.303,ал.1,т.1 ГПК,на които формално се позовава молителят ,които са различни от основанията за касационно обжалване по реда на чл.281 ГПК. Съдът в производството по отмяна не проверява правилността на решението, защото то не е предмет на отменителното производство, а се произнася единствено по наличието на съответния фактически състав по чл. 303, ал. 1 ГПК. С оглед изхода на спора, на ответникът по молбата се дължат разноски за настоящото производство,но тъй като липсват доказателства за действително направени ,то разноски не следва да се присъждат. Предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.