Определение № 694 от 22.12.2022 г. на ВКС по т. д. № 2647/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, във връзка с чл. 396 от ГПК. Образувано е по частна жалба на „Петрол Холдинг“АД (в нес.), против определение № 359 от 31.10.2022 г., пост. по т.д.№ 85/2022 г. по описа на Великотърновския апелативен съд, в частта, с която е оставено без уважение искането жалбоподателя за допускане на обезпечение на предявения по делото иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД чрез налагане на запор върху безналични акции от капитала на Петрол“АД, всяка с номинална стойност от по 4 лв., съответно 2 000 000 бр., притежавани от „Транс Експрес Ойл“ЕООД, 2 000 000 бр., притежавани от „Петрол България“АД и 1000 бр.- от „Сторидж инвест“ЕООД. В частната жалба се твърди, че е налице обезпечителна нужда от допускане на исканите обезпечителни мерки, тъй като споменатите акции са предмет на борсовата сделка, сключена на 2.12.2013 г. и регистрирана в „Централен Депозитар“АД на 4.12.2013 г., атакувана в производството по т.д. № 113/2018 г. по описа на Ловешкия окръжен съд, а именно, прехвърлянето на купувача „А. Кепитъл“АД на собствеността върху 51 516 746 акции от капитала на „Петрол“АД с номинална стойност на всяка акция от 1 лев, код на емисия (ISIN код) BG11PESOBT13, по реда на принудителното изпълнение, осъществено по изп. д. № 20138510403045 по описа на ЧСИ М. П., с взискател „КТБ“АД и длъжник „Петрол Холдинг“АД. Изложено е, че от 2017 г. част от акциите, предмет на атакуваната сделка, са били предмет на множество последващи прехвърлителни сделки, поради което, ако споменатите дружества прехвърлят притежаваните от тях акции на други лица, за да упражни правата си по него при евентуално благоприятен за частния жалбоподател изход на спора по делото, той ще следва да предяви нови искове срещу други дружества, което ще натовари масата на несъстоятелността на „Петрол Холдинг“АД (н.). Наведен е довод, че „Транс Експрес Ойл“ЕООД е страна в производството по предявения иск, поради което крайният съдебен акт ще го обвърже със сила на присъдено нещо, поради което дори при съобразяване на мотивите, изложени в обжалваното определение на Великотърновския апелативен съд, собствените му 2 000 000 бр. акции от капитала на „Петрол“АД също е следвало да бъдат включени в [предметния обхват на] обезпечителната мярка. Формулирано е искане за отмяна на определението в обжалваната му част и за допускане на исканите обезпечителни мерки. Частната жалба е допустима, като подадена в процесуално-преклузивния срок по чл. 396, ал. 1 от ГПК, от надлежно легитимирано лице - молителя в обезпечителното производство, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Съгласно чл. 391 от ГПК, обезпечение на иска се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението, в което се изразява обезпечителната нужда и при наличието на две алтернативно предвидени предпоставки: ако искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства, обосноваващи извод за вероятната му основателност, или срещу представяне на гаранция в определен от съда размер съгласно чл. 180 и 181 от Закона за задълженията и договорите, чието предназначение е да обезщети ответника за вредите, които би претърпял от евентуално неоснователно налагане на обезпечителната мярка, като съдът може да задължи ищеца да представи парична или имотна гаранция в определен от него размер и при допускане на обезпечението при условията на първата хипотеза. За да остави без уважение молбата на „Петрол Холдинг“АД в обжалваната част на определението съставът на Великотърновския апелативен съд е изложил съображения, че налагането на запор върху акциите на трите дружества е обезпечителна мярка, неадекватна на търсената с иска защита, тъй като претенцията на ищеца е ограничена до прогласяване нищожността на борсовата сделка от 2.12.2013 г., с която притежаваните от него акции са придобити от „А. Кепитъл“АД. Консеквентно на това, съдът е направил извод, че обезпечителна нужда е налице само по отношение запора на акциите, придобити от това дружество - ответник по иска, и налични в патримониума му, както и че евентуалното уважаване на иска не предпоставя права на ищеца върху акциите, за които твърди, че са придобити от трети лица по сделки с „Корект фарм“ЕООД, техен приобретател по сделка с „А. Кепитъл“АД, защото действителността на придобивните сделки, легитимиращи „Транс Експрес Ойл“ ЕООД, „Петрол България“АД и „Сторидж инвест“ЕООД като титуляри на правото на собственост върху акциите, не е предмет на делото. Определението в обжалваната му отхвърлителна част е правилно. Съгласно чл. 389, ал. 2 от ГПК, обезпечение се допуска по всички видове искове, стига исканата обезпечителна мярка да е адекватна на обезпечителната нужда, т. е. да способства за упражняване правата на молителя по евентуално благоприятно за него решение по предявения иск. Обезпечителното производство е антиципирана форма на изпълнителното такова, поради което при преценката за съответствие между обезпечителната мярка и обезпечителната нужда съдът е ограничен от характера на предявения иск, с оглед изложените в обстоятелствената част на исковата молба правопораждащи факти, на които ищецът основава твърдението си за съществуване на претендираното материално право, предмет на делото и от формулирания в нея петитум, който определя вида на търсената с него защита, както и от обективните и субективни предели, в рамките на които се формира силата на пресъдено нещо на решението по обезпечения иск. Чрез обезпечителната мярка съдът не може да интервенира в правната сфера на трети лица, неучастващи в производството по делото, по което е допусната, освен ако то не формира сила на пресъдено нещо спрямо тях по силата на закона, независимо от конституирането им като страни по него. В случая „Петрол България“АД и от „Сторидж инвест“ ЕООД не са страни по делото, а последващи приобретатели на част от акциите, продадени с атакуваната като нищожна борсова сделка, а от трето лице помагач „Корект Фарм“ЕООД (н), което ги е придобило от „А. Кепитъл“АД. В случая, за да обоснове допустимостта на исканите обезпечителни мерки, молителят „Петрол Холдинг“АД тацитно се позовава на липсата на транслативно действие на последващите разпоредителни сделки с акциите от капитала на „Петрол“АД, извършени от първоначалния приобретател „А. Кепитъл“АД, с които той се е разпоредил в полза на трети лица след придобиването им с атакуваната като нищожна борсова сделка от 2.12.2013 г. „Петрол България“АД и „Сторидж инвест“ЕООД обаче, не са ответници по предявения иск, поради което не са обхванати от субективните предели на силата на пресъдено нещо на постановеното по делото решение. „Транс Експрес Ойл“ ЕООД е конституиран в производството по делото като трето лице помагач на страната на ищеца, поради което и съобразно чл. 223, ал. 2 от ГПК, в отношенията с привляклата го страна е обвързано от задължителната сила на мотивите на решението, чийто предмет са всички становища на съда, намерили израз тях - фактически констатации, правни изводи, становища относно преюдициални въпроси, доколкото обуславят изводите относно спорното материално право, предмет на делото (така ТРОСГК № 1/04.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г. на ВКС; решение № 50021 от 07.10.2022 г. по т. д. № 1358/2019 г., Т. К., І т. о. на ВКС; решение № 106/16.07.2018 г. по гр. д. № 4088/2017 г. на ВКС, III г.о. и др.) Дефинитивно правният интерес от привличането е в обезпечаване правното положение на привличащата страна в следващ процес между нея и привлеченото лице чрез задължителната сила на мотивите, по смисъла на чл. 223, ал. 2 от ГПК, която обвързва страните и съда, пред когото е висящо последващото дело, да приемат, че съдържащите се в мотивите на решението по предходното дело изводи за фактите и преюдициалните правоотношения, релевантни за правоотношението, предмет на постановеното решение, са се осъществили така, както е посочено в мотивите, към момента на приключване на устните състезания по предходното дело, в производството по което подпомаганата и подпомагащата страна са участвали в това им качество. Независимо от това, че ефектът от установителния иск се изчерпва със силата на пресъдено нещо на търсеното с него установяване на съществуването или несъществуването на спорното материално право, привличащата главна страна не може да упражни правата си срещу привлечената такава пряко въз основа на обвързващата сила на мотивите по чл. 223, ал. 2 от ГПК, извън производството по последващия иск, по който да се ползва от ефекта на привличането, поради което е недопустимо обезпечителната мярка да засяга правната сфера на привлеченото трето лице, респ. на неговите сингуларни правоприемници, придобили правата си преди предявяването на такъв иск. По тези съображения е неоснователен доводът на частния жалбоподател, че запорът върху акциите, притежавани от „Транс Експрес Ойл“ЕООД е допустим, тъй като това дружество е конституирано като страна по делото. Предвид горното, определението на Великотърновския апелативен съд в обжалваната му част следва да бъде потвърдено. Воден от изложените мотиви, Софийският апелативен съд, търговско отделение, 3 състав