Определение № 5633 от 26.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4939/2026 г.

Образувано е по частна жалба от М. К. Д. в лично качество и в качество на адвокат, с адрес за призоваване: гр. Варна, [улица], против Определение № 3449/19.03.2026г. на Административен съд Варна по адм. дело № 503/2026г. С него се оставя без разглеждане жалбата й срещу Заповед 406/01.07.2024г. на административния ръководител на Районен съд - Горна Оряховица, в частта на абзац 2 от диспозитива и прекратено производството по нея. Поддържа доводи, че определението е недопустимо, евентуално неправилно, поради постановяването му в нарушение на основни принципи на административното правосъдие, както и поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което се иска отмяната му. По частната жалба е постъпил отговор от З. Денева- административен ръководител - Председател на Районен съд - Горна Оряховица с възражение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид частната жалба с доводите в нея, доводите на ответника, обжалвания съдебен акт, обжалваната заповед, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното: Производството пред административния съд е образувано по жалба на адвокат М. К. Д. срещу Заповед на административния ръководител - Председател на районен съд - Горна Оряховица в частта, с която се задължават служителите, работещи в "Регистратура" на Районен съд - Горна Оряховица, считано от 02.07.2024г. да въвеждат/входират/ в ЕИСС, на основание чл. 26, ал. 1 от Наредба № 6 от 3 август 2017г. за извършване на процесуални действия и удостоверителни изявления в електронна форма на Пленума на Висшия съдебен съвет, електронни документи, подписани с КЕП, депозирани от страни и адвокати, свързани с извършването на процесуални действия и удостоверителни изявления в електронна форма, само, ако са подадени в нормативно установената за съответното действие форма през Единния портал за електронно правосъдие/ЕПЕП/, през личния потребителски профил на заявителя. Съдът е постановил обжалваното определение, като в мотивите към него е приел, че обжалваният акт не е административен акт, а е вътрешноведомствен такъв, поради което оставил жалбата без разглеждане и прекратил производството по делото. Определението е правилно. Определението за индивидуален административен акт е легално посочено в чл. 21 от АПК и представлява волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт. Определението за общ административен акт е дадено в чл. 65 от АПК, а в чл. 75 от АПК е дадено определението за нормативен административен акт. При преценката на обжалваната заповед с материалните предпоставки на чл. 21, чл. 65 и чл. 75 от АПК не се установява, заповедта да е издадена от административен орган по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК, нито е индивидуален, общ или подзаконов нормативен акт по своето съдържание. Обжалваната заповед е акт на администрацията за организация на работата на съда и е насочена към съдебните служители. Поради това, тя няма насоченост към лица извън системата на конкретната организация на съда поради което не е годен акт за обжалване по реда на АПК. Определението като правилно следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 160 АПК, Върховен административен съд, шесто отделение