Определение № 50 от 20.02.2018 г. на ВКС по т. д. № 455/2018 г.

Производството е по реда на чл.307 ал.1 вр. чл.303 ал.1 т. 1 и т.2 ГГЖ, образувано по молба на [фирма] за отмяна на влязло в сила определение № 3246/16.09.2015 г. по в.т.д. № 2466/2015г. на Варненски окръжен съд /В./, с което е прекратено производството по делото, поради отказ от иска. В молбата се излагат съображения, че през 2014 г. дружеството е предявило против [фирма] иск, по който е образувано гр.д. № 11247/2014г. по описа на Варненски районен съд и който иск е бил уважен от първоинстанционния съд. Посочва се, че след обжалване от ответника е образувано в.гр.д. № 2466/2015г. на В., като в хода на въззивното производство е направен отказ от иска от името на [фирма], изходящ от вписания в търговския регистър нов управител - К. Д.. Излагат се съображения, че с влязло в сила на 28.09.2017 г. решение по т.д. № 762/2015г. на В., на основание чл.29 ЗТР, е установено, че вписването на К. Д. като управител на дружеството представлява несъществуващо обстоятелство. С оглед изложеното, се иска определението на В. по чл.233 ГПК да бъде отменено: на основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК, поради наличие на нови писмени доказателства за ненадлежното представителство на дружеството при извършването на отказа от иска; евентуално - на основание чл.303 ал.1 т.З ГПК, поради това, че определението се основава на вписване в TP, което е отменено като нищожно /несъществуващо обстоятелство/, евентуално - на основание чл.ЗОЗ ал.1 1 .2 предл. 4-то ГПК, поради установено престъпно действие на представител на страната. Ответникът, [фирма], излага съображения, че молбата е допустима, но неоснователна. ВКС, ТК, I ТО намира, че молбата за отмяна е допустима -изхожда от легитимирана страна, насочена е срещу акт на съда, който подлежи на извънреден контрол по реда на Глава 24 от ГПК и е подадена в законоустановения тримесечен срок по чл.305 ал.1 ГПК. Водим от горното и на основание чл.307 ал.1 ГПК, съдът: