Определение № 5325 от 29.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4189/2024 г.

Производството е по повод частна жалба от от „Амби-АБ“ ЕООД - в несъстоятелност, представлявано от синдика С. Бакалов, срещу определение № 1501/15.02.2024 г. по описа на Административен съд Пловдив, постановено по адм. дело № 178/2024 г. С обжалваното определение, съдебен състав на административния съд оставя без разглеждане жалбата на „Амби - АБ“ ЕООД - в несъстоятелност, срещу решение № 2153-15-2/03.01.2024 г. на директора на Териториално поделение на НОИ - гр. Пловдив и е прекратил производството по адм. д. № 178 по описа за 2024 г на Административен съд - Пловдив. Искането на частен жалбоподател е за отмяна на прекратителното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Постъпило е възражение от ответната страна ТП на НОИ Пловдив, чрез пълномощник, с което се иска да се отхвърли частната жалба като неоснователна и се присъдят разноски в полза на ТП на НОИ. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, след като взе предвид изложеното в жалбата, становището на страните и след като извърши проверка на обжалваното определение, приема за установено следното: Производството пред АС-Пловдив е образувано по жалба от търговското дружество в несъстоятелност против Решение № 2153-15-2/03.01.2024 г. на директора на Териториално поделение на НОИ - гр. Пловдив, с което е отменено разпореждане N9 5104-15-64/05.04.2022 г., издадено от длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 КСО в ТП на НОИ – Пловдив, като административната преписка е върната на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ – Пловдив за ново произнасяне, за изпълнение на указанията, дадени със съдебно решение № 2194/01.12.2020 г., постановено по адм. дело № 1848/2019 г. Първостепенният съд приема, че независимо от явяващия се специален по отношение на АПК, КСО, обжалвания в производството пред него административен акт не е от категорията административни актове по чл. 145, ал. 2 АПК. В тази разпоредба е регламентирано, че на оспорване подлежат: 1. първоначалният индивидуален административен акт, включително отказът да се издаде такъв акт; 2. решението на по-горестоящия административен орган, с който е изменен актът по т. 1 или е отменен и въпросът е решен по същество; 3. решенията по искания за издаване на документи от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения. В настоящия случай, според съда е налице акт на по-горестоящ административен орган, с който е отменен първоначалният индивидуален административен акт, но въпросът не е решен по същество. Директорът на Териториално поделение на НОИ - гр. Пловдив не се е произнесъл дали е налице или не трудова злополука, като е дал указания това да се извърши от органа по чл. 60, ал. 1 от КСО. Наличието на неприключило с постановен административен акт по същество от компетентния административен орган е причина да се приеме висящност на спора, поради което съдебен контрол на такъв акт не би могло да бъде извършен. В тази връзка, първостепенен съд приема, че производството продължавало да е висящо във връзка с декларираната трудова злополука, а на съдебен контрол подлежат само финализиращите актове, какъвто не е Решение № 2153-15-2/03.01.2024г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив, тъй като с него не е решен спора по същество. Частния касационен жалбоподател оспорва определението на първостепенния съд, с оплакване, че не е съобразена разпоредбата на чл. 118 от КСО, която не изключва административни актове от категорията на оспорвания от обжалване. Същата се явява специална спрямо АПК и доколкото не изключва като подлежащи на обжалване решенията по чл. 117, ал. 3 КСО, то същите подлежат на съдебен контрол. Още повече, че възможността за обжалване е посочена и в самото решение на Директора на ТП на НОИ – Пловдив. Частния касационен жалбоподател прави оплакване, че не е съобразен и съществуващия за него правен интерес от оспорване на неблагоприятен административен акт, какъвто е този, предмет на оспорване пред първоинстанционния съд. И това е така, доколкото макар и да не се е произнесъл по същество относно наличието на трудова злополука, горестоящият административен орган е отменил издадено разпореждане от длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, с което злополуката не е приета за трудова, явяващо се благоприятно за дружеството, и върнал преписката за ново произнасяне на компетентния орган по чл. 60, ал. 1 от КСО по жалба на насрещна страна в административното производство. Частната жалба е основателна. Неправилен е извода на първоинстанционния съд за липса на административен акт, който да е предмет на оспорване по реда на чл. 145, ал. 2 от АПК. След като съдът приема специалната процедура по оспорване на административни актове по реда на КСО, не е съобразено, че в тази разпоредба не се сочат изключения за административни актове, които да не подлежат на обжалване по съдебен ред. По аргумент от чл. 117, ал. 3, изр. 2 от КСО директора на ТП на НОИ решава въпроса по същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган в случаите, когато не са изяснени всички обстоятелства. Съгласно чл. 118, ал. 1, изр. 1 КСО, именно решението на директор ТП на НОИ подлежи на обжалване пред административния съд в 14- дневен срок от получаването му. Освен това за пълнота на изложението следва да се отбележи, че според наложилата се и трайно установена практика за правилата на съдебното обжалване в производството по чл. 118 от КСО се приема, че именно решението на ръководителя на ТП на НОИ, издадено на основание чл. 117, ал. 3 от КСО, с което въпросът е решен по същество, разпореждането е отменено или преписката е върната за ново разглеждане от компетентния административен орган, подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Поради това общата процесуалноправна разпоредба на чл. 145, ал. 2 от АПК, съгласно която съдебният контрол се осъществява върху административен акт, с който спорът е решен по същество не намира приложение. Следователно решението, което е обжалвано от частния жалбоподател е подлежащ на обжалване пред съда административен акт. Преценката на първоинстанционния съд относно непосочването на административни актове, с които не се решава въпроса по същество, в производствата по АПК е неправилна, тъй като съдът е направил този извод въз основа на формален прочит на съдържанието на диспозитива на решението, без да отчете същността на дадените указания в това решение, както и без да направи преценка дали горестоящият административен орган е действал в съответствие с правомощията си, регламентирани в чл. 117, ал. 3 КСО, в които е включено правомощие за връщане на преписката, а постановените по този ред актове не се изключват от съдебен контрол. Предвид изложеното, обжалваното определение на административния съд е неправилно и следва да бъде отменено, а делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата. По искането за присъждане на разноски в полза на ответник по частната жалба, не се дължи произнасяне, предвид крайния резултат от настоящото производство. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. второ от АПК, във вр. чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение