Определение № 8647 от 09.09.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5385/2025 г.
ВАСПето отделение09.09.2025 г.докладчик Еманоил Митев
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 3891/12.04.2024 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. дело № 1755/2024 г. ОСЪЖДА Н. В. В. от гр. София да заплати на Столична община, район "Красно село" сумата 100 / сто / лева възнаграждение за юрисконсулт. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ЕМАНОИЛ МИТЕВ секретар: Членове: /п/ ЮЛИЯ КОВАЧЕВА /п/ ИРИНА КЮРТЕВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 229-236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Н. В. В. от гр. София, срещу Определение № 3891/12.04.2024 г. на Административен съд София-град (АССГ) постановено по адм. дело № 1755/2024 г. С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на Н. В. срещу писмо с изх. № РКС24-ЕВ01-45/1/23.01.2024 г. на кмета на Столична община,район "Красно село" и производството по адм. дело № 1755/2024 г. е прекратено. Частният жалбоподател обжалва определението с лаконични твърдения, че същото е неправилно поради нарушаване на материалния закон, необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът – кмета на Столична община, район "Красно село" чрез пълномощник юрк. Бояджиев, оспорва частната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Излага съображения, че обжалваното определение е законосъобразно, правилно и мотивирано. Моли същото да се остави в сила. Претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна Първоинстанционното съдебно производство е образувано по жалба на Н. В. срещу писмо с изх. № РКС24-ЕВ01-45/1/23.01.2024 г. на кмета на Столична община,район "Красно село", с което В. е уведомен по отношение отправено от последния заявление за предоставяне на обществена информация. Прието е от съда, че със заявление № РКС24-ЕВ01-45/1/22.01.2024г. ответника в настоящото производство е сезиран с искане от В. да му бъде предоставена информация, свързана с подготовката и провеждането на конкурс за държавен служител- началник отдел "ГРАО", включително всички налични документи и видеозапис от системата за видеонаблюдение на входа към мястото на провеждане на конкурса през целия период и 20 минутните интервали от време преди и след това. За да постанови обжалваното определение, АССГ е приел, че с оспореното писмо задълженият субект е уведомил заявителят, на основание чл.33 ЗДОИ, че търсената със заявлението информация, извън общодостъпната на интернет страницата на район "Красно село" не се съхранява и обработва в търсеният обем. На тово основание съдът е приел, че е налице хипотезата на чл. 159, т. 1 АПК – липсва годен за оспорване индивидуален административен акт, тъй като процесното писмо на органа не обективира отказ за предоставяне на достъп до обществена информация и не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, а има уведомителен характер по чл. 33 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Определението е правилно. Правилни са мотивите на административния съд, че с изх. № РКС24-ЕВ01-45/1/23.01.2024 г. на кмета на Столична община,район "Красно село" не е индивидуален административен акт. Наличието на годен за оспорване административен акт е положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, за наличието на която съда следи служебно. Правилен е изводът на съда, че писмото има характер на уведомление по чл. 33 ЗДОИ Съгласно разпоредбата на чл. 33 ЗДОИ, когато органът не разполага с исканата информация и няма данни за нейното местонахождение, в 14-дневен срок той уведомява за това заявителя. В. е уведомен, че с оглед заявлението му, друга информация за обявеният конкурс, извън общодостъпната не е създавана, не се обработва и съхранява в район "Красно село". С оглед изхода на спора и направеното надлежно искане В. следва да бъде осъден да заплати сумата 100 лева разноски за настоящата инстанция. Предвид изложеното настоящата частна жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение на административния съд следва да се остави в сила като правилно. Не са претендирани разноски от ответника. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение
Цитирани разпоредби
8- чл. 33 ЗДОИ
- чл. 159, т. 1 АПК
- чл. 21, ал. 1 АПК
- чл. 230 АПК
- чл. 236 АПК
- чл. 221, ал. 2
- чл. 229
- чл. 33