Решение № 3521 от 27.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11029/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 2895/15.09.2025 г., постановено по адм. дело № 170/2025 г. по описа на Административен съд гр. Велико Търново, съдът е отменил Заповед № РД-04-7/ 20.01.2024 г., издадена от заместник изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ и е осъдил Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ да заплати на „Индивидуална практика за първична медицинска помощ Дейони – д-р Р. Рачев“ ЕООД разноски по делото в размер на 1 050,00 лева. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, действащ чрез процесуалния представител главен юрисконсулт П. Георгиев. Изложени са съображения за неправилно, незаконосъобразно и необосновано решение, постановено при нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да се отмени оспореното решение. Претендират се разноските по делото, включително юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация - "Индивидуална практика за първична медицинска помощ Дейони - д-р Р. Т. Рачев" ЕООД, чрез управителя лично и чрез адвокат Ж. Димова, оспорва касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а атакуваното с нея решение да се потвърди като правилно. Възвежда и претенция за присъждане на направените разноски за производството пред касационната инстанция. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на първоинстанционното решение. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е основателна. Лечебното заведение „Индивидуална практика за първична медицинска помощ Дейони – д-р Р. Рачев“ ЕООД с представляващ д-р Р. Р. е вписано в регистъра на Регионална здравна инспекция – Велико Търново и е регистрирано като лечебно заведение – Индивидуална практика, за което му е било издадено Удостоверение № 1041-1/14.02.2018 година. Лечебното заведение има сключен с НЗОК и Договор за оказване на първична извънболнична помощ № 041074/ 04.10.2023 година. На 14.11.2024 г. в Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ е постъпило Заявление вх. № АУ-1659-1718/ 14.11.2024 г., подадено от д-р Р., за промяна на адреса на лечебното заведение „Индивидуална практика за първична медицинска помощ Дейони – д-р Р. Рачев“ ЕООД. На основание чл. 40, ал. 3 от ЗЛЗ, ИА „Медицински надзор“ служебно е установила обстоятелствата относно осъждането на д-р Р.. Видно от Свидетелство за съдимост с рег. № [номер], валидно до 03.06.2025 г., д-р Р. Р. е осъден на „Лишаване от свобода“ за срок от 6 м. за извършено умишлено престъпление по чл. 343б, ал. 1, вр. с чл. 343 от НК, с протоколно определение № 45 от 28.11.2023 г. на Районен съд – Павликени. Изпълнението на наложеното наказание е отложено за срок от три години. В резултат на горната фактическа установеност е издадена обжалваната Заповед № РД-04-7/ 20.01.2024 г. от заместник-изпълнителен директор на ИА „Медицински надзор“ в условията на заместване на изпълнителния директор. Със същата на основание чл. 45, ал. 1, т. 6, вр. с чл. 44, ал. 1, т. 2 от ЗЛЗ, лечебното заведение е заличено от регистъра на лечебните заведения за извънболнична помощ и хосписите, воден от ИА „Медицински надзор“ и е обезсилено издаденото удостоверение за регистрация. За да уважи сезиралата го жалба срещу процесната заповед, Административен съд Велико Търново е извел решаващ извод, че тя е издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като ответника по касацията не е бил уведомен за административното производство и не е имал възможност за участие в него – основания за отмяна по чл. 146, т.3 от АПК. Решението е неправилно. Регистрацията на лечебните заведения се извършва от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Медицински надзор", като в съответната регионална здравна инспекция, на чиято територия се намира лечебното заведение, се подава заявление, към което следва да бъдат приложени посочените в чл. 40, ал. 1 от ЗЛЗ документи. В Изпълнителна агенция "Медицински надзор" се води регистър на лечебните заведения, който е публичен и съдържа конкретно посочени обстоятелства, включително и промени в тях (чл.41 ал.1 т.9 от ЗЛЗ). Регистрирано ЛЗ е задължено да се съобразят с установения режим за създаване и регистрация и в този смисъл, при промяна в обстоятелствата подлежащи на регистрация относно лечебно заведение, следва да се изискват и представят документи, удостоверяващи подлежащите на вписване факти. В тази връзка е и правилото на чл. 43 от ЗЛЗ, съобразно което регистрираните лица са длъжни да уведомяват съответната регионална здравна инспекция за всички промени по извършената регистрация на лечебното заведение в 7-дневен срок от настъпването им по реда на чл.40 от ЗЛЗ. По делото безспорно е установено, че административното производство е започнало по инициатива на ответника по касацията, който е заявил промяна на адреса на лечебното заведение, като към заявлението е представил декларация от 12.06.2024 г. за липса на промени в останалите документи и обстоятелства по регистрацията на ЛЗ. В съответствие с изискването на чл.40 ал.3 от ЗЛЗ Изпълнителната агенция "Медицински надзор" е установила служебно обстоятелствата относно съдимостта на лицето – управител на лечебното заведение - български гражданин, при която проверка е установено, че същото е осъждано за умишлено престъпление от общ характер и не е реабилитирано. При тази констатация, съгласно чл. 45, ал. 1, т. 6 от ЗЛЗ, на която се е позовал издателят на акта, регистрацията на лечебно заведение се заличава при настъпване на обстоятелствата по чл. 44, ал. 1, т. 2 – когато лице, представляващо лечебното заведение, е осъждано за умишлено престъпление от общ характер, освен ако не е реабилитирано, или е лишено от правото да упражнява определена професия или дейност. В хода на съдебното производство е безспорно установено, че д-р Р. Р. действително е бил осъждан за такова престъпление и няма данни да е бил впоследствие реабилитиран. След като административното производство е започнало по инициатива на адресата на акта, то същото не е следвало да бъде уведомявано за започване на административното производство съгласно чл. 26, ал. 1 от АПК, тъй като според този текст от закона за започване на производството се уведомяват известните заинтересовани граждани и организации освен заявителя. Действително това производство се е развило в различна посока от целяната от заявителя, но същият е бил наясно с обстоятелствата за личното си положение, както и със задължението на органите от ИАМН да извършат служебна справка за неговата съдимост, съгласно чл.40 ал.3 от ЗЛЗ и чл.36 ал.5 от АПК. Действително в административното производство са допуснати процесуални нарушения, представляващи несъобразяване с разпоредби на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от АПК, според които административният орган е задължен да осигури на страните възможност да преглеждат документите по преписката, както и да си правят бележки и извадки, да изразят становище по събраните доказателства, да правят писмени искания и възражения. В случая обаче тези нарушения не са съществени, тъй като такава възможност е предоставена на ответника по касацията в развилото се съдебно производство. В същото не са представени доказателства, от които да се направи извод, че процесната заповед не би била издадена. Съгласно чл. 146, т.3 от АПК основание за отмяна на административен акта са само съществени процесуални нарушения, а това са само такива, които ако не бяха допуснати би се стигнало до различен от оспорвания административен акт. В случая не са установени различни фактически и правни основания от приетите от административния орган, поради което не би се стигнало до издаването на различен административен акт. Като е приел обратното първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Спорът е изяснен от фактическа страна и на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде постановено решение по същество, с което да бъде отхвърлена жалбата на „Индивидуална практика за първична медицинска помощ Дейони – д-р Р. Рачев“ ЕООД срещу Заповед № РД-04-7/ 20.01.2024 г. на изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“. При този изход на спора е основателно искането на касатора за присъждане на разноски, които са 70 лева ДТ за касационното производство, 100 лева юрисконсултско възнаграждение за първата съдебна инстанция, както и 100 евро за производството по настоящото дело, определени по реда на чл. 143, ал. 3 АПК, вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Сумите в лева следва да бъдат превалутирани в евро или общо разноските които ответника следва да възстанови на касатора възлизат на 187 евро. Водим от горното и на основание чл. 222, ал.1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение