Решение № 4895 от 17.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2014/2018 г.

Решение № 4895 от 17.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2014/2018 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Г. Й. Г., действаща като ЕТ "Галя - Г. Й.", с. О., област В. Т., срещу Решение № 542 от 15.01.2018 г., постановено по адм. дело № 455/2017 г. по описа на Административен съд - В. Т., с което е отхвърлена жалбата й срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-04000416005322-091-001/9.03.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - В. Т., потвърден с Решение № 144/29.05.2017 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - В. Т. при ЦУ на НАП в частта, с която са установени допълнителни данъчни задължения за 2015 г. за ДДС общо в размер на 10 527,48 лв. и лихви - 1 659,48 лв.; за годишен и авансов данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ в размер на 942,85 лв. и лихви за забава в размер на 76,78 лв. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдът не е посочил на базата на кои установени факти и обстоятелства е изградил правните си изводи. Намира, че събраните доказателства не подкрепят извода за наличие на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред, регламентиран от визираната норма. Сочи, че без да изтъква подробни мотиви съдът е приел, че органите по приходите правилно е приложил особените правила, като изцяло е прехвърлил доказателствената тежест върху ревизирания и по този начин е нарушил правото му на защита. Твърди, че не са налице данни за укрити приходи и че е декларирал всички получени през годините приходи. Акцентира върху аргумента, че правото на собственост на стоките по процесните фактури никога не му е било прехвърляно, което се подкрепяло и от обясненията на вещото лице. В подкрепа на тезите си излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на атакувания съдебен акт и постановяването на друг, с който да се отмени РА, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП" - В. Т., с писмен отговор оспорва нейната основателност и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата отменителни касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на производството пред Административен съд - В. Т. е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт /РА/ № Р-04000416005322-091-001/9.03.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - В. Т., потвърден с Решение № 144/29.05.2017 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - В. Т. при ЦУ на НАП в частта, с която на Г. Й. Г., действаща като ЕТ "Г.-Г. Й.", с. О., област В. Т., са установени допълнителни задължения за 2015 г. за ДДС общо в размер на 10 527,48 лв. и лихви 1 659,48 лв., за годишен и авансов данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ в размер на 942,85 лв. и лихви 76,78 лв. За да достигне до извод за неоснователност на релевираната жалба, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: Ревизията е проведена по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК след като органите по приходите са констатирали наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК. Този извод е формиран след като в хода на ревизията е установено, че ревизираното лице е осъществявало търговска дейност - търговия на дребно в обект "магазин за хранителни и нехранителни стоки" в с. О., област В. Т. и не е осчетоводило издадени му от "Елис "ЕООД" фактури. Прието е, че стоките по тях са предмет на последваща реализация от ревизирания, от която приходите му са укрити. Отделно от това е установено, че към 31.01.2015 г. лицето е достигнало облагаем оборот от 50 098,42 лева и е следвало да се регистрира по ЗДДС, поради което и на основание чл. 102, ал. 3 от ЗДДС за периода от 1.03.2015 г. до 30.11.2015 г. е начислен ДДС върху осъществените от него продажби. За месец 12 на 2015 г. данъчната основа е определена в размер на отчетените приходи по ЕКАФП. Предвид достигнатия оборот от 50 хиляди лева е предприето облагане на ЕТ и по общия ред на ЗДДФЛ, на основание чл. 61, ал. 2 от ЗМДТ, като е формирана данъчна основа по реда на чл. 122 от ДОПК и е определен дължим подоходен данък и съответните лихви. Констатирали са още, че ревизираният не е отчел в пълен размер приходите от продажбата на заведените в материалната книга стоки по фактурите от 2015 г. При осъществената съпоставката е установено, че за 2015 г. задълженото лице е отчело значително по-малко приходи, отколкото би следвало, с оглед закупените и изписани от него стоки за същия период, тъй като отчетната стойност на заприходените продадени стоки е два пъти по-висока от отчетените приходи от продажбата им, т. е. според счетоводството на едноличния търговец за 2015 г. са декларирани приходи в годишен размер от 31 303,18 лв. при отписани като продадени стоки с отчетна стойност 60 344,30 лв. След анализ на относимите обстоятелства по чл. 122, ал. 2 ДОПК при определянето на данъчната основа органите по приходите са установили общият размер на приходите на търговеца по месеци, включвайки и размерът на укритите приходи. За периода 1.01.2015 г. - 31.12.2015 г. те са взели предвид неотчетените приходи от продажба на стоки, закупени по фактурите, издадени от "Елис" ЕООД, които не са отразени в счетоводството на едноличния търговец, както и отчетените месечни обороти по ЕКАФП. За м. 01.2015 г. органите по приходите са съобразили приходите от продажба на закупените през месеца стоки, намерили отражение в материалната книга на едноличния търговец, при прилагане на търговската надценка, декларирана от ревизирания, както и приходите от продажба на неосчетоводените стоки, закупени по фактурите от "Елис" ЕООД. Въз основа на тези параметри, те са определили помесечни данъчни основи за облагане с ДДС за периода 1.03.2015 г. - 30.11.2015 г., въз основа на които е установен допълнително дължим ДДС в общ размер от 10 527,48 лв. и лихви от 1 659,48 лв. В частта относно определенията данък по чл. 48 ЗДДФЛ приходните органи са отчели размера на приходите на търговеца, възлизащи на сумата от 73 581,84 лв., включваща и приходите от последващата продажба на стоките по фактурите от "Елис" ООД и продажбата на стоките, посочени в материалната книга за 2015 г. Определили са и размерът на разходите, като към декларираните 61 644,62 лв. са прибавили сумата от 4 351,22 лв., представляваща цената на стоките по фактурите, издадени от "Елис" ЕООД. В резултат на това те са установили данъчна основа по чл. 122, ал. 4 ДОПК възлизаща на сумата от 6 285,68 лв., от която са приспаднали ЗОВ и са установили дължим данък в размер на 942,85 лв. След анализ на събраните доказателства, първоинстанционният съд е приел, че те подкрепят наличието на основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред, регламентиран в чл. 122 и сл. ДОПК. Преценил е, че след като представените фактури са подписани от ревизираната и в тях са посочени двете й имена, то стоките, предмет на доставките са реално предадени на получателя. Счел е, че след като тези фактури не са осчетоводени, то счетоводството на търговеца не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и, че получените стоки са предмет на последващи продажби, приходите от които са укрити. При констатации за наличие на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК за облагане по аналог, решаващият състав е приел, че фактическите констатации в РА се ползват с презумптивна вярност, която не е оборена. Преценил е, че при определяне на релевантните данъчни основи са взети предвид всички относими към лицето обстоятелства, в резултат на което точно са установени размерите на дължимите данъци и лихви. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Несподелими са аргументите на касатора, че атакуваният съдебен акт е постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и по този начин е нарушено правото му на защита. Решаващият състав правилно е разпределил доказателствената тежест между страните, като е съобразил, че в тежест на органите по приходите е да докажат основанието по чл. 122, ал. 1 ДОПК за провеждане на облагането по аналог. При счетоводство, което не дава възможност за установяване на основата за облагане и неосчетоводени от ревизирания фактури обосновано съдът е приел за установени основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК, предпоставящи приложимостта на презумпцията, съдържаща се в чл. 124, ал. 2 ДОПК. Противно на твърденията в касационната жалба, към фактурите, издадени от "Елис" ЕООД, от доставчика са представени фискални бонове, върху които е вписано саморъчно името на ревизираната и е положен неин подпис. П. изрично изявление за приемането на стоките от получателя правилно първоинстанционният съд е приел, че доставките са реално изпълнени, като този извод не се опровергава от липсата на съставени приемо-предавателни протоколи и стокови разписки. След като авторството на подписите не е своевременно оспорено от Г. Г. по предвидения в чл. 193, ал. 1 ГПК вр. § 2 ДР на ДОПК ред, то решаващият състав обосновано е съобразил доказателствената сила на представените частни документи съобразно чл. 180 ГПК. Законосъобразен е и изводът, че при определяне на релевантните данъчни основи по чл. 122, ал. 4 ДОПК органите по приходите са съобразили всички относими към лицето обстоятелства, включително и достигнатият облагаем оборот по ЗДДС, в резултат на което точно са установили техните размери и следващия се данъци. След като презумптивната вярност на констатациите в РА, предвидена в чл. 124, ал. 2 ДОПК, не е опровергана от представените от ревизирания доказателства, то правилно първоинстанционният съд е достигнал до извода, че РА е законосъобразен. Като е отхвърлил жалбата срещу него той е постановил решение, което не страда от релевираните касационни пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане, в полза на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, възлизащо на сумата от 927 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение