Определение № 2475 от 09.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1916/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от АПК. Образувано е по частна жалба на В. В. А., Е. В. А. и Н. В. К., подадена чрез адвокат Д. Серев. Оспорва се Определение № 38872/21.11.2025 г., постановено по административно дело № 12215/2025 г. по описа на Административен съд – София град, с което е оставена без разглеждане жалбата им срещу Разрешение за ползване № СТ-05-633/13.11.2025 г. на Началника на Дирекция за национален строителен контрол, оставено е без разглеждане искането на оспорващите за спиране на допуснато предварително изпълнение на разрешението за ползване и е прекратено производството по делото. В частната жалба се съдържат доводи за неправилност на обжалваното определение, поради което се иска неговата отмяна, ведно със съответните последици. Ответната страна - Началник на Дирекция за национален строителен контрол не изразява становище по реда на чл. 232 АПК. Частната жалба е допустима, като подадена в срок и от надлежни страни, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване е разрешение за ползване, с което е въведен в експлоатация строеж: „Високоетажна жилищна сграда с апартаменти, ателиета за индивидуална творческа дейност, подземен гараж и подпорни стени с височина до 2 м.“, находящ се в ПИ с [идентификатор], [УПИ], кв. 513, м. „Кв. Овча купел – кв. 50“, Район “Овча купел“ – Столична община. Жалбоподателите се легитимират като собственици на поземлен имот с [идентификатор], който се явява съседен спрямо имота, за който е издадено процесното разрешение за ползване и през който е учредено право на преминаване в полза на същия този имот. За да остави жалбата и съдържащото се в нея особено искане без разглеждане, първоинстанционният съд е приел, че същата е процесуално недопустима поради липса на правен интерес от оспорването. Обосновал е извод, че тъй като жалбоподателите нямат качеството на възложители по смисъла на чл. 161, ал. 1 ЗУТ, то издаденото разрешение за ползване не засяга техни права и законни интереси и не са легитимирани да го оспорват пред съда. Така постановеното определение е правилно. Производството по издаване на разрешение за ползване/ удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж започва по заявление на възложителя до компетентния административен орган, поради което правилно съдът е отбелязал, че само това са страните в конкретното административно производство. Разрешението за ползване на строеж може да се оспори само от лицата с право да инициират производството по неговото издаване съгласно чл. 177, ал. 1 ЗУТ, в какъвто смисъл е трайната практика на Върховния административен съд. Жалбоподателите нямат качеството на възложители по смисъла на чл. 161, ал. 1 ЗУТ по отношение на конкретния строеж и не са инициатори на административното производство, поради което не са легитимирани да оспорят разрешението за ползване на строежа, констатиращо техническата му годност, което по никакъв начин не ограничава и засяга техни права и законни интереси, нито създава задължения за тях. Твърдението за наличие на висящ съдебен спор за законосъобразност на заповед за учредяване право на преминаване през имота на оспорващите е неотносимо към настоящия правен спор, тъй като се касае за различно производство, в което участват различни страни и приключващо с различен административен акт. По изложените мотиви и като съобрази, че оспореното определение е постановено при правилно приложение на закона и е обосновано, същото следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение