Определение № 12482 от 04.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11369/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба подадена от „Елвеко – електромонтажи“ ЕООД, срещу Определение №8406 от 02.10.2025 г. на Административен съд (АС) – Пловдив по адм. дело № 2815/2024 г. С определението съдът е оставил без уважение искането на „Елвеко – Електромонтажи“ ЕООД за освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса за касационно обжалване на Решение № 5008 от 03.06.2025 г., по адм. дело № 2815/2024 г. Частният жалбоподател - „Елвеко – електромонтажи“ ЕООД счита, че определението е неправилно и прави искане то да бъде отменено. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. За да постанови определението си АС – Пловдив е изложил, че искането на „Елвеко – Електромонтажи“ ЕООД за освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса за касационно обжалване на Решение № 5008 от 03.06.2025 г., по адм дело № 2815/2024 г. в размер на 620,66 лв. е обосновано с твърденията, че дружеството е санкционирано за втори път на същото основание, по същия договор и по негова жалба е образувано адм. дело № 1446/2025 г. Текущите плащания са силно затруднени, а предстои заплащане на трудови възнаграждения. Във връзка с процесния договор за безвъзмездна помощ е налице константно поведение от администрацията - неоснователен отказ за класиране, отменен от съда, забавяне на плащанията и дублиране на санкции. С Разпореждане № 7102 от 07.08.2025 г. съдът е указал на касационния жалбоподател за необходимостта от представяне в 7-мо дневен срок от съобщаването, на доказателства за наличие на предпоставките по чл. 83 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложим субсидиарно във връзка с препращащата норма на чл. 144 АПК, във връзка с чл. 228 АПК, като представи доказателства имущественото и икономическо състояние на юридическото лице, и за имущественото състояние на неговите съдружници, обуславящи невъзможността му да внесе определената пропорционална такса в размер на 620,66 лв. От страна на касационния жалбоподател са представени Договор за банков кредит № 024-1208532 от 08.01.2024 г., сключен между „Елвеко-Електромонтажи“ ЕООД и „Прокредит Банк“ АД, Справки за задълженията на „Елвеко-Електромонтажи“ ЕООД към 21.07.2025 г., както и процесното решение за определяне на финансова корекция. При така установеното съдът е приел, че искането е процесуално допустимо, но е неоснователно. Изложил е, че съгласно формираната трайна практика по въпроса за правото на юридическо лице да бъде освободено от заплащане на държавна такса (Определение № 285 от 5.07.2019 г. по ч. т. д. № 1234/2019 г. на ВКС, ТК, I т. о., Определение № 193 от 24.04.2019 г. по ч. т. д. № 810/2019 г. на ВКС, ТК, I т. о., Определение № 141 от 20.02.2019 г. по ч. т. д. № 52/2019 г. на ВКС, ТК, II т. о., Определение № 122 от 12.02.2019 г. по ч. т. д. № 114/2019 г. на ВКС, ТК, II т. о. ), гарантираното на страните по граждански спор, с разпоредбата на чл. 6 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (ЕС), право на достъп до съдилищата, се реализира с предоставения на държавите – членки свободен избор на средства за постигане на тази цел. Правото на юридическите лица за освобождаване от задължението за заплащане на такси и разноски в общия граждански процес не е гарантирано от императивна разпоредба на правото на Европейския съюз (ЕС), като подобни гаранции са предвидени само при спор за нарушаване на правото на ЕС. Когато предявеният иск от или срещу юридическо лице няма за предмет такъв спор или претенцията и/или самото юридическо лице не попадат в някоя от изключителните хипотези на разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 4 и чл. 84 ГПК или на особена разпоредба в друг закон (например чл. 620, ал. 1 и ал. 5, чл. 649, ал. 6, чл. 694, ал. 2 от Търговския закон), то внасяне на държавна такса се дължи предварително по общото правило на чл. 71, ал. 1, изр. 1 вр. чл. 73, ал. 3 ГПК, тъй като съгласно изричната формулировка на разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК съдът може да признае липсата на достатъчно средства за заплащане на държавна такса и да освободи страната от внасянето й, само ако тя е физическо лице. Съдът е посочил, че в практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) е признато правото на юридическите лица да бъдат освободени изцяло или частично от плащането на държавна такса (решение от 24.12.2009 г. по дело "Агромодел" ООД срещу България (жалба № 68334/01), решение от 26.07.2005 г. по дело Podbielski и PPU Polpure срещу Полша (жалба № 39199/98), решение от 10.01.2006 г. по дело Teltronic – CATV срещу Полша (жалба № 48140/99)), като е прието, че достъпът до съд може да бъде обект на ограничения от различно естество, в това число и финансови, когато става дума за изискването да се плати на съдилищата държавна такса, и само по себе си това ограничение на правото на достъп не е несъвместимо с чл. 6 пар. 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, когато преследва законна цел и е налице разумно съотношение на съразмерност между използваните средства и преследваната цел, така че правото на достъп да не е накърнено в самата си същност. В тази връзка факторите, които се преценяват са: размер на таксите, преценен в светлината на специфичните обстоятелства според случая, както и платежоспособността на заинтересованото лице и стадия на производството, в който въпросното ограничение е наложено. Изложил е, че съгласно практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС), обективирана в определение от 13.06.2012 г. по дело С –156/12 GREP/FreistatBayern, принципът на ефективна правна защита, закрепен в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, може да обхваща правото на освобождаване от заплащане на разноските във връзка с производството и/или на разноските за адвокатска помощ в производството по такава жалба. В тази връзка националният съд следва да провери дали условията за предоставяне на такава помощ представляват ограничение на правото на достъп до съдилищата, което накърнява самата същност на това право, дали са насочени към постигането на легитимна цел и дали съществува разумно съотношение на пропорционалност между използваните средства и поставената цел. В рамките на преценката си националният съд може да вземе предвид предмета на спора, доколко има основания да се очаква, че молителят ще спечели делото, значимостта на неговия интерес, сложността на приложимото право и производство и възможността му ефективно да защитава позицията си по делото. За да прецени пропорционалността, националният съд може също да вземе под внимание размера на разноските във връзка с производството, които трябва да се платят предварително, и дали те представляват непреодолимо препятствие пред достъпа до правосъдие. Когато става дума за юридически лица, националният съд може да вземе под внимание положението им, например правно-организационната форма и дали съответното юридическо лице преследва стопанска цел, както и финансовите възможности на неговите съдружници или акционери и възможността им да си набавят необходимите средства за предявяването на иска или подаването на жалбата. Счел е, че следва да съобрази и нормата на чл. 83, ал. 2 ГПК, съгласно която, само физическите лица могат да бъдат освободени от внасяне на държавна такса поради недостиг на средства за тяхното заплащане, а настоящият спор предвид характера му, не попада сред изключенията по чл. 83, ал. 1 ГПК, чл. 84 ГПК, чл. 620, ал. 1 и ал. 5 ТЗ, чл. 649, ал. 6 ТЗ и чл. 694, ал. 2 ТЗ. Достигнал е до извод, че разгледано, в съответствие с дадените указания от СЕС, констатираното ограничение, с оглед размера на дължимата държавна такса – 620,66 лв., не е непропорционално и не представлява прекомерна финансова тежест, която е непреодолима за касационния жалбоподател и която го лишава от достъп до съд. Посочил е, че молителят е търговско дружество – ЕООД, което, доколкото е търговец на основание чл. 1, ал. 2, т. 1 ТЗ, е създадено за участие в стопанския живот и за реализиране на приходи от регистрирания предмет на дейност, като извършването на стопанска дейност е декларирано от неговия управителен орган. Не са налице твърдения за преустановяване на стопанската дейност или за състояние на фактическа неплатежоспособност. Невъзможността таксата да бъде заплатена следва и може да бъде установена от молителя с всички допустими доказателствени средства, установяващи финансовото и имущественото му състояние, като не са ангажирани доказателства, касаещи имущественото състояние на дружеството и за неговите активи. Не са представени и доказателства, установяващи имущественото състояние на управителя и едноличен собственик на капитала на търговското дружество. Представени са единствено доказателства за наличие на задължения на дружеството към партньори, но те произтичат от самото естество на осъществяваната от дружеството стопанска дейност и като такива не могат да обосноват извод за непреодолима невъзможност за заплащане на дължимата държавна такса, ограничаваща правото на достъп до съд. Предвид изложеното съдът е счел искането на „Елвеко – Електромонтажи“ ЕООД за освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса за касационно обжалване на Решение № 5008 от 03.06.2025 г. по адм дело № 2815/2024г. за неоснователно и го е оставил без уважение. Определението е правилно. Съгласно чл. 227а, ал. 2 АПК, държавна такса по производството не се внася и от граждани, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да я заплатят. Както е посочил първоинстанционният съд ЕСПЧ признава правото на юридическите лица да бъдат освободени изцяло или частично от плащането на държавна такса (решение от 26.07.2005 г. по дело Podbielski и PPU Polpure срещу Полша, решение от 10.01.2006 г. по дело Teltronic - CATV срещу Полша и др.), но само в случаи, в които достъпът до съд може да бъде обект на ограничения от различно естество, включително финансови. Когато става дума за юридически лица, гарантираното право на достъп до съд се предоставя на националния съд, който може да прецени дали плащането на държавна такса представлява непреодолимо препятствие пред достъпа до правосъдие, като съобразява правноорганизационната форма и дали съответното юридическо лице преследва стопанска цел, финансовите му възможности, както и финансовите възможности на неговите съдружници или акционери и възможността им да си набавят необходимите средства за подаването на жалбата; процесуалното поведение на тази страна в съдебното производство. Размерът на таксата следва да се прецени и в съответствие със специфичните обстоятелства по случая, с платежоспособността на заинтересованото лице и стадия на производството, в който въпросното ограничение е наложено. В настоящия случай, първоинстанционният съд е достигнал до правилен извод, че определената държавна такса в размер на 620,66 лв. не се явява непреодолима пречка за достъп до следваща съдебна инстанция за „Елвеко – Електромонтажи“ ЕООД. Дружеството е юридическо лице, което преследва стопанска цел. Неговата правноорганизационна форма, статус и цели предполагат бъдещо развитие. По делото е представен сключен на 22.04.2021 г. между „Елвеко – Електромонтажи“ ЕООД и Управляващия орган (УО) на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014 - 2020 г. (ОПИК) административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за изпълнение на проект BG16RFOP002-3.001-0624 „Повишаване конкурентоспособността на „Елвеко - електромонтажи“ ЕООД чрез подобряване на енергийната му ефективност и капацитет“, на стойност 1 702 186,50 лв. Видно от него ръководителят на УО е предоставил на „Елвеко - електромонтажи“ ЕООД безвъзмездна финансова помощ в размер до 1 031 151,90 лв., като останалата сума по проекта (в размер на 671 034,60 лв.) съставлява собствен принос Финансовата информация, касаеща съфинансирането от бенефициера, навежда на извода, че определената сума за държавна такса не е непосилна за дружеството и е възможно тя да бъде набавена. По този начин, по отношение на конкретния правен субект, внасянето на таксата няма значението на сериозна пречка за защита на предоставените и от правото на Съюза права. Наред с изложеното, от първоинстанционния съд правилно е прието, че от дружеството не са представени доказателства за преустановяване на стопанската му дейност или за фактическа неплатежоспособност. Налице са доказателства за сключен договор от 31.08.2021 г. между „Елвеко - електромонтажи“ ЕООД и „Просол“ ООД, за закупуване на технологично оборудване на стойност 1 410 600,00 лв. От дружеството не са представени доказателства какви са наличните му активи и вземания към момента на искането за освобождаване от държавна такса, а единствено доказателства за наличие на задължения, които, както правилно е посочил първоинстанционният съд, произтичат от самото естество на осъществяваната от дружеството стопанска дейност и като такива не могат да обосноват извод за непреодолима невъзможност за заплащане на дължимата държавна такса. Не следва да се пренебрегва фактът, че в зависимост от изхода на спора, изгубилата страна в производството бива осъдена със съдебното решение да заплати претендираните от спечелилата страна съдебно-деловодни разноски, които включват и заплатената държавна такса. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд,