Определение № 4295 от 24.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4087/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на К. Н. Д., чрез адв. Стефанов, срещу Определение №2109 от 24.02.2025 година, постановено по адм. дело №267/2025г. по описа на Административен съд Варна, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу против заповед №КС-225А-6/09.04.2024г. на кмета на район „Аспарухово“, Община Варна и е прекратено производството по делото. С доводи за неправилност на определението се иска отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата. От ответника, в срока по чл. 232 от АПК, е постъпило възражение по частната жалба, в което се взема становище за оставяне в сила на обжалваното определение. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Варна е образувано по жалба на частния жалбоподател срещу заповед №КС-225А-6/09.04.2024г. на кмета на район „Аспарухово“, Община Варна. Съдът е приел, че жалбата е недопустима за разглеждане по същество поради просрочие, като на основание чл. 159, т. 5 от АПК я оставил без разглеждане и прекратил производството по делото. Определението е правилно. От доказателствата по делото се установява, че оспорената пред съда заповед е изпратена на К. Н. Д. на адрес [улица] /идентичен с посочения в жалбата/ с писмо рег. №РД24010961АС/16.04.2024г., което е получено от пълнолетната му дъщеря Е. М. на 18.04.2024 г., видно от представеното известие за доставяне. Адресати на оспорената заповед са, освен Д., и двете му дъщери Е. М. и М. Д., живущи на същия адрес. Чл. 215, ал.4 от ЗУТ регламентира, че жалбите срещу административните актове по този закон се подават в 14-дневен срок от съобщаването им, което в случая се извършва по начина, указан в § 4, ал. 1 от ДР на ЗУТ, чрез отправяне на писмено съобщение до жалбоподателя. При тези факти законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че жалбата подадена от оспорващия по пощата на 03.02.2025г. /а не както е посочил съда на 06.02.2025г./ се явява просрочена. Срокът за обжалването му е изтекъл в първия работен ден след празничните такива, а именно в края на работния 02.05.2024г. Неоснователни са оплакванията в частната жалба, че тъй като заповедта е връчена на Е. М. – лице, с което жалбоподателя се намира във влошени отношения, то за него срокът за обжалването й не е започнал да тече. В хода на административното производство не е съобщавано от жалбоподателя и по преписката липсват доказателства от кога датират влошени междуличностни отношения между него и дъщеря му Е. М., поради което не може да се да се направи извод за наличие на противоречиви интереси между двамата, още повече, че със заповедта се цели събарянето на техен общ имот. Срокът за обжалване по чл. 215, ал.4 от ЗУТ е преклузивен и пропускането му погасява възможността да се извърши валидно обжалване с произнасяне на съда по съществото на спора. Поради това, законосъобразен е изводът на административния съд, че жалбата е недопустима, същата правилно е оставена без разглеждане и е прекратено образуваното въз основа на нея производство. С оглед горното, обжалваното определение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила.