Определение № 98 от 16.07.2010 г. на ВКС по н. д. № 345/2010 г.
ВКСIII наказателно отделение16.07.2010 г.докладчик Вероника Имова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА разпореждането на съдията-докладчик от 29.03.2010 год. по внохд№4952/09 год. на Софийски градски съд, с което е върната подадената от Н. Д. Т. касационна жалба срещу решение №435/25.03.10 год. по внохд№4952/09 год. на Софийски градски съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството пред ВКС на РБ е образувано на основание чл. чл.351, ал.5 НПК по жалба от частния тъжител и граждански ищец Н. Д. Т. срещу разпореждането на съдията-докладчик от 29.03.2010 год. по внохд№4952/09 год. на Софийски градски съд, с което на основание чл.351,ал.4, т.3 НПК е върната подадената от Т. касационна жалба срещу решение №435/25.03.10 год. по същото дело. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура е изразил становище за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, съобрази данните по делото и прие следното: Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред въззивната инстанци е било образувано по жалба от частния тъжител и граждански ищец Н. Т. срещу определение от 09.10.09 год. по нчхд№2339/08 год. на СРС, с което е прекратено наказателното производство по делото поради изтекла абсолютна давност. Водено е по реда на глава ХХІ НПК за проверка на определенията и е приключило с решение №435/25.03.2010 год. по внчхд№4952/09 год. на Софийски градски съд, с което е потвърдено като законосъобразно атакуваното от Т. определение от 09.10.09 год. по нчхд№2339/08 год. на СРС, с което е прекратено наказателното производство по делото поради изтекла на 21.08.09 год. абсолютна давност за наказателно преследване по чл.147 НК срещу обвиняемите Т. Т. и М. К., съгласно очертаното обвинение в частната тъжба. Видно от лимитативно посочените в закона актове, които подлежат на касационна проверка по чл. 346,т.т.1-4 НПК, процесното решение не принадлежи към никоя група от тях, подлежаща на касационно обжалване. Решение №435/25.03.2010 год. по внчхд№4952/09 год. на Софийски градски, с което определението на СРС е потвърдено от СГС, не подлежи на касационна проверка, поради което правилно жалбата срещу него на основание чл. 351,ал.4,т.3 НПК е върната обратно на страната. То е влязло в сила, по арг. от чл. 412, ал.2,т.1 НПК, от момента на постановяването му. Воден от тези мотиви и съгласно чл.351, ал.5,вр. с ал.4,т.3 НПК, Върховният касационен съд в настоящия съдебен състав
Цитирани разпоредби
6- чл. 351, ал. 4, т. 3 НПК
- чл. 147 НК
- чл. 351, ал. 5 НПК
- чл. 412, ал. 2, т. 1 НПК
- чл. 346
- чл. 351, ал. 5