Определение № 42 от 03.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 95/2021 г.

Производството е по чл.396 ал.2 изр.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Й. С. Х. срещу определение на Бургаски апелативен съд № 578 от 14.09.2020 г. по ч.гр.д.№ 217/ 2020 г., с което, след като е отменено изцяло определение на Бургаски окръжен съд от 07.08.2020 г. по ч.гр.д.№ 1977/ 2020 г., е допуснато обезпечение на бъдещи искове, които ще бъдат предявени от Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ) против частния жалбоподател и против Н. А. Х. за отнемане на незаконно придобито от тях имущество на стойност 157 137,10 лв чрез налагане на възбрана върху притежаван от частните жалбоподатели недвижим имот и чрез налагане на запор върху техни вещи и вземания по договори за банкови сметки. Жалбоподателят поддържа, че определението е недопустимо, тъй като е направено въз основа на искане към което нямало приложен доклад по чл.116 ал.1 ЗПКОНПИ. Без такъв доклад за КПКОНПИ не се пораждало право нито на иск за отнемане на незаконно придобито имущество, нито за обезпечаване на такъв бъдещ иск. Недопустимост на определението извежда и от обстоятелството, че е наложена обезпечителна мярка по отношение на несеквестируем недвижим имот на ответниците в противоречие със забраната по чл.116 ал.4 ЗПКОНПИ. Жалбоподателят излага и твърдения за неправилност на обжалваното определение, тъй като обезпечението е допуснато при липса на обезпечителна нужда (нямало доказателства и дори твърдения, че бъдещите ответници ще отчуждят или скрият имуществото си) и при липса на обосновано предположение за наличие на незаконно придобито имущество (нямало доказателства въз основа на които да се направи извод за значително несъответствие между доходите и имуществото на ответниците). Поради това счита обжалваното определение за незаконосъобразно и претендира за отмяната му, евентуално моли да бъде отменено най-малкото в частта, в която е наложена възбрана върху недвижим имот или от молителя да бъде изискано представянето на гаранция. Като основание за допускането на обжалвания акт до касационен контрол поставя правни въпроси (уточнени при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС), може ли съдът да допусне обезпечение на бъдещ иск във връзка с чл.117 ал.2 ЗПКОНПИ, ако към искането не са приложени достатъчно убедителни доказателства за наличие на обосновано предположение по смисъла на чл.107 ал.2 вр. пар.1 т.3 ДР ЗПКОНПИ; може ли съдът да допусне обезпечение на такъв иск без към искането да са приложени доказателства за наличие на обезпечителна нужда; длъжен ли е съдът, сезиран с искане за обезпечаване на такъв иск, да извърши проверка на вероятната му основателност с оглед липсата на значително несъответствие между доходите и имуществото на ответника по него, при наличието на различни доказателства за един и същ факт или твърдения за различни факти във връзка с едно и също обстоятелство. Жалбоподателят счита, че тези въпроси имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, като излага и твърдения за очевидна неправилност на акта на въззивния съд, без да сочи като основание за този си довод различни съображения от поставените правни въпроси. Ответната страна КПКОНПИ оспорва частната жалба като недопустима, защото според нея въззивното определение не подлежи на касационен контрол, съгласно Тълкувателно решение № 1/ 21.07.2010 г., ОСГТК, ВКС. Евентуално поддържа, че обжалваното определение е правилно, защото процесуална предпоставка за възникване правото на иск не е доклада по чл.116 ЗПКОНПИ, а решението на комисията за внасяне на искане за обезпечение; защото не съществува пречка за налагане на обезпечителни мерки върху несеквестируемо имущество, нито жалбоподателят е доказал факта на несеквестируемост; защото основателността на бъдещия иск е предмет на бъдещо исково производство, а за вероятната му основателност КПКОНПИ е представила достатъчно доказателства; и защото държавата е освободена от задължението да внася гаранция за обезпечение. По наличието на основания за допускане на касационното обжалване не взема изрично становище. Частната жалба е допустима. Неоснователно КПКОНПИ се позовава на тълкувателно решение № 1/ 21.07.2010 г., ОСГТК, ВКС, което е постановено преди законодателят да внесе изменения в разпоредбата на чл.396 ГПК. Съгласно редакцията на изр.2 на ал.2 на чл.396 ГПК, в сила от 21.12.2010 г., в случай че въззивният съд допусне обезпечение, искането за което е било отхвърлено от първата инстанция, неговото определение подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд, ако са налице предпоставките на чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК. Затова частната жалба е допустима. Не са налице обаче предпоставките за допускане на обжалвания акт до касационен контрол. Пред първоинстанционния съд делото е образувано по искане на КПКОНПИ за допускане на обезпечение на бъдещи искове за отнемане на незаконно придобито имущество по реда на ЗПКОНПИ от Й. С. Х. и Н. А. Х. на стойност 157 137,10 лв. По искането е образувано ч.гр.д.№ 1977/ 2020 г. на Бургаски окръжен съд, който с определение от 07.08.2020 г. го оставил без уважение. По частна жалба на КПКОНПИ срещу това определение е образувано ч.гр.д.№ 217/ 2020 г. на Бургаски апелативен съд, който с обжалваното в настоящето производство определение отменил първоинстанционния акт и наложил исканите от КПКОНПИ обезпечителни мерки. Въззивният съд посочил в мотивите си, че са налице предпоставките по чл.117 ЗПКОНПИ, защото срещу Й. Х. било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.210 ал.1 т.1 НК, като наказателното производство срещу него приключило със споразумение, с което той се признал за виновен в извършването му. Срещу него и съпругата му Н. Х. била извършена проверка по ЗПКОНПИ, в хода на която било установено, че за проверявания период от 07.06.2009 г. до 07.06.2019 г. двамата имали законни доходи от общо 176 999,07 лв. За същия период разходите им са 226 579,42 лв, което формирало отрицателен нетен доход от 49 580,35 лв. В същия период са придобили имущество от 168 609,48 лв. Налице било значително несъответствие в имуществото на проверяваните лица от 218 189,83 лв. При тези констатации съдът извел, че са налице предпоставките за допускане на обезпечение на бъдещото искане за отнемане на имущество от ответниците. Посочил, че е налице обезпечителна нужда, защото е възможно наличното имущество да бъде отчуждено от бъдещите ответници до приключване на исковото производство, което ще направи невъзможно упражняването на правата на ищеца. Намерил, че от приложените по делото официални документи се установява наличие на значително несъответствие между нетния доход на лицата и придобитото от тях имущество, като поисканите обезпечителни мерки са адекватни на заявените бъдещи искове за отнемане на вещи и на паричната равностойност на неналично отчуждено имущество. Съдът приел, че пазарните цени на придобитите вещи се установяват от общодостъпни източници и от представено експертно становище на експерт – оценител, както и че разходите за задгранични пътувания на ответниците могат да бъдат определени според нормите, регламентирани в НСКСЧ, като възраженията на ответниците срещу този начин на осъществяване на имуществения анализ могат да бъдат разгледани в исковото производство за отнемане на имуществото. Не съществува вероятност така мотивираният съдебен акт да е недопустим. Съгласно установената по прилагането на отменените ЗОПДИППД и ЗОПДНПИ съдебна практика (при идентична с действащия ЗПКОНПИ правна уредба), несеквестируемостта на жилището на длъжника не е пречка по отношение на него да се предприемат обезпечителни мерки (срв. определение № 294/ 30.10.2015 г. по ч.гр.д.№ 5193/ 2015 г. и цитираните в него предходни актове на ВКС по същия въпрос). Що се касае до наличието или липсата на доклад по чл.116 ал.1 ЗПКОНПИ, това няма отношение към допустимостта на искането за обезпечение. Допустимостта се обосновава от наличието на положителни или липсата на отрицателни процесуални предпоставки (каквато докладът не е), всички останали обстоятелства биха могли да имат значение за основателността на искането, не за неговата допустимост. С оглед мотивите на въззивния съд, поставените от частния касатор въпроси обуславят решаващите изводи на въззивния съд, но те нямат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Съгласно Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, такова значение биха имали въпроси, по които няма установена практика или установената се нуждае от осъвременяване или промяна, както и в случаите на неясни, непълни или противоречиви закони, за да се създаде практика по прилагането или да се осъвремени или промени съществуващата. Тези предпоставки не са налице, тъй като по въпросите има установена практика, съобразена от въззивния съд при постановяване на обжалвания акт. При произнасяне по постъпило искане за обезпечение съдът следва да прецени дали предявеният иск е допустим и вероятно основателен, налице ли е обезпечителна нужда (т.е, ще бъде ли възможно предявилото иска лице да реализира правата си по постановеното в исковото производство съдебно решение, ако не бъде допуснато исканото обезпечение на иска), както и дали исканата обезпечителна мярка е подходяща (определение № 25/ 25.01.2016 г. по гр.д.№ 198/ 2016 г., І г.о. и цитираните в него други актове). В обезпечителното производство не се представят доказателства за стойността на имуществените обекти, чието възбраняване или запориране се иска. Когато се иска една обезпечителна мярка, съдът не сравнява обезпечителната нужда със стойността на имуществения обект, чието възбраняване или запориране се иска. Той преценява най-общо нуждата от обезпечение в сравнение с ориентировъчната стойност на имуществените обекти, чието възбраняване или запориране се иска, когато са поискани повече обезпечителни мерки и може да допусне исканите възбрани и запори върху част от поисканите обекти, за да не допусне свръхобезпечение. Доказателствата в подкрепа на иска са тези, които са допустими по ГПК в исковото производство и ако представените не са достатъчно убедителни, обезпечението се допуска срещу надлежна гаранция, от която обаче държавата и държавните учреждения са освободени. Фактите и обстоятелствата, обосноваващи и оборващи отнемането на имуществото от дееца или от трети лица имат значение за основателността на бъдещия иск, поради което всички те не подлежат на доказване в обезпечителното производство. В обезпечителното производство е достатъчно да бъде установен произхода на имуществото (срв. определение № 677/ 24.11.2011 г. по ч.гр.д.N 637/ 2011 г., ІV г.о.). Няма основание за допускане на касационното обжалване и по твърдението за очевидна неправилност на обжалвания акт. Касаторът не обосновава наличието на такава с други доводи, освен с тези за погрешното разрешаване от въззивния съд на поставените от него правни въпроси. Доколкото тези въпроси са разрешени в съответствие с установената практика, обжалваният акт не може да бъде оценен като очевидно неправилен. По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 или 2 ГПК и