Определение № 253 от 21.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 546/2023 г.

Производството е с правно основание чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е въз основа на подадената от Я. Никорлов Б. от [населено място] частна жалба против разпореждане № 50001 от 13.01.2023г. по гр.д.№ 1349/2020г.на Върховен касационен съд, с което е върната частната му жалба против постановеното по делото определение с № 515 от 7.07.2020г. поради липса на предвиден ред за обжалване. Счита същото за неправилно, поради което иска да бъде отменено, а делото „разгледано в съответствие със съдебната практика на ВКС“. Срещу подадената жалба не е постъпил отговор. Настоящият състав на Върховен касационен съд, след преценка на направеното искане съобразно материалите по делото и закона, намира подадената жалба за неоснователна поради следното: С обжалваното разпореждане, състав на ВКС е върнал подадена частна жалба, която е била насочена срещу определение, постановено по реда на чл.288 ГПК. Съдът е констатирал, че жалбата е насочена срещу окончателен акт, с който състав на ВКС, след като е разгледал посочените от касатора общи и специални основания за касационно обжалване, е преценил че не са налице изискуемите се предпоставки за допускане на касационно обжалване. Липсата на законоустановен ред за обжалване на постановения акт по чл.288 ГПК налага извод за правилност на обжалваното разпореждане № 50001. Посочените от жалбоподателя доводи за направилност и необоснованост на изводите, съдържащи се в постановения по реда на чл.288 ГПК акт са ирелевантни, защото същите не могат да бъдат обсъждани след като законоустановеният ред за обжалване е изчерпан и постановеният въззивен акт е влязъл в сила. Мотивиран от гореизложеното, като счита обжалваният акт за правилен, настоящият състав на Върховен касационен съд