Определение № 2059 от 10.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2550/2023 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на синдика на ЕТ“Орион – Весела Николова“,[ЕИК], срещу определение №153 /07.03.2023г., постановено по в.ч.гр.д.№89/2023г. по описа на Апелативен съд – гр.Варна в частта, в която е оставена без разглеждане частната жалба на И. В. К., в качеството му на синдик на ЕТ“Орион – Весела Николова“, срещу определение №3224/29.08.2022г., постановено по гр.д.№1350/2022г. на Окръжен съд – гр.Варна в частта, с която е допуснато обезпечение на предявените от Р. Д. Я. срещу „Роса Фероса“ЕООД искове с правно основание чл.73, ал.1 от ЗС, чрез налагане на запор върху вземане на ответника срещу ЕТ“Орион – Весела Николова“, като е прекратил производството в тази му част. Изложени са оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното определение, тъй като жалбоподателят е обосновал правния си интерес от подаване на жалба срещу акта на първоинстанционния съд, с който е било допуснато обезпечение на предявения от ищеца Р.Я. осъдителен иск.Обезпечените искове са обусловени от ревандикационни искове, предявени от последния относно имоти, които не са собственост на ответника по делото, а на ЕТ“Орион – Весела Николова“/н./ и се намират в масата на несъстоятелността.Отделно от това чрез допуснатото обезпечение се цели забавяне на производството по несъстоятелност, чрез въвеждане по необходимост на заделяне на средства от осребряването и тяхното задържане до решаване на спора, относно тяхната принадлежност.Моли съда да отмени обжалваното определение като неправилно и постанови връщане на делото за произнасяне от въззивния съд по същество на подадената от ЕТ“Орион – Весела Николова“ жалба. Ищецът Р.Я. не е депозирал отговор на подадената жалба. В срок е постъпил отговор от ответника „Роса Фероса“ЕООД, в който си изразява становище за основателност на подадената жалба, тъй като третото лице е обосновало интереса си/косвен/ от обжалване на определението на ОС-гр.Варна, с което е допуснато обезпечение на предявените искове. Частната жалба е допустима - подадена е в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.По същество е неоснователна. Легитимирани да обжалват определението на съда по обезпечение на иска са както страните в обезпечителното производство/ищецът при отказ да се допусне обезпечение или при допускането му при различни от исканите условия; ответникът при допуснато обезпечение/, така и всяко трето лице, чиято правна сфера е накърнена от допуснатата обезпечителна мярка.Такива трети лица, които имат правен интерес да обжалват определението по допускане на обезпечението са: взискател, който не е участник в исковия процес, но е засегнат от допуснато по това производство обезпечение, чрез спиране на изпълнението по дело, по което е страна; действителният собственик - налагането на обезпечителна мярка „възбрана“ върху недвижим имот, когато е посочен неправилно като собственост на ответника. От съдържанието на подадената пред Варненския апелативен съд жалба - стр.1, абз.4 се установява, че предмет на обжалване е определение по гр.д.№1350/2022г. на ВОС в частта, в която е наложен запор върху вземанията на ответника „Роса „Фероса“ЕООД от ЕТ“Орион – Весела Николова“/н./.Определението в частта, в която е наложена възбрана върху описаните в молбата за допускане обезпечение недвижими имоти, не е обжалвано от третото лице.С оглед на горното следва да се приеме, че оплакванията в жалбата до ВКС, че се засягат права на третото лице относно имоти, които са били включени в масата на несъстоятелността, не следва да бъдат разглеждани. В процесния случай жалбата е подадена от лице, което не е страна в исковото производство, а е посочено в издадената на ищеца обезпечителната заповед като трето задължено лице.Първата от наложените обезпечителни мерки е запор върху вземане на ответника от това лице.Ако последното оспорва неговото съществуване следва в едноседмичен срок да уведоми за това съдебния изпълнител, а ако не оспорва своето задължение, да внесе сумата по сметка на съдебния изпълнител.В последната хипотеза извършеното от третото лице плащане има редовен погасителен ефект и е приравнено на плащане, извършено на самия длъжник. Съдебният изпълнител няма право да извършва принудителни действия направо срещу третото задължено лице, както и да налага запори и възбрани върху негови имуществени права, тъй като то не е страна в изпълнителния процес срещу длъжника. Въззивното определението в обжалваната му част е правилно и следва да бъде потвърдено, тъй като жалбоподателят не е обосновал правния си интерес от обжалване на определението на първоинстанционния съд, с което е допуснато обезпечение на предявения иск. Предвид горното, Върховният касационен съд