Определение № 190 от 10.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1812/2015 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал.1 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 3067/22.03.2016 г. на И. М. М., представляван от адв. Е. С., за изменение на Решение № 42/26.02.2016 г., постановено по гр.д. № 1812/2015 г. по описа на Върховния касационен съд, ІV г.о., в частта му за разноските. Молителят претендира присъждане на сторените разноски за първоинстанционното и въззивното производство, по отношение на които сочи, че ВКС не се е произнесъл в решението си. Ответната страна – В. Ж. Т., представляван от адв. П. М., в писмен отговор излага доводи за неоснователност на молбата за изменение на решението в частта за разноските. Сочи се, че на молителя са присъдени разноски в размера, в който те са претендирани в производството пред ВКС. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, молбата е неоснователна, предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба, постъпила от И. М. М. против Решение № 2067/13.11.2014 г., постановено по гр.д. № 2327/2014 г. по описа на Софийски апелативен съд, ГО, 8 състав, с което е потвърдено Решение от 12.03.2014 г. по гр.д. № 4620/2012 г. на СГС, I-4 състав. С постановеното в касационното производство Решение № 42/26.02.2016г. съставът на ВКС, ІV г.о., е отменил атакуваното въззивно решение и е уважил предявеният от И. М. М. срещу В. Ж. Т. отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът – И. М. не дължи на ответника – В. Т. сумата 59 423 щатски долара, представляваща вземане по изпълнителен лист от 06.11.2001 г., издаден въз основа на несъдебно изпълнително основание по гр.д. № 06274/2001 г. на СРС, предмет на изп.д. № 90/ 2012 г. по описа на ЧСИ М. Б., рег. № 838, поради погасено по давност право на принудително изпълнение. С решението ответникът по касационната жалба е осъден да заплати на касатора И. М. разноски в размер на сумата 5 920, 98 лв., така както е формулирано искането на страната в производството пред ВКС и съгласно представения по делото списък по чл.80 ГПК. Нормата на чл. 248 ГПК предвижда, че съдът може сам да измени или допълни съдебния си акт в частта за разноските, когато е сезиран с молба от страната и констатира, че разноските са неправилно изчислени или въобще не са присъдени, въпреки своевременно заявеното искане за тях. В случая не е налице нито една от двете хипотези, уредени с разпоредбата на чл.248 ГПК. С Решение №42/26.02.2016г. по гр.д.№1812/2015г. ВКС се е произнесъл по отговорността за разноски и е присъдил такива в рамките на заявеното от касатора искане. Последният, с касационната си жалба, в съдебно заседание и в писмената защита, е претендирал присъждане само на сторените за касационното производство разноски, като в представения списък по чл.80 ГПК е посочен и размерът им – 5 920, 98 лв., който е изцяло присъден с решението. Едва с настоящата молба е заявено искане и за сторените в първоинстанционното и въззивно производство съдебно-деловодни разноски, което обаче е несвоевременно направено и поради това следва да се остави без уважение. Съдът не се произнася служебно по въпроса за разноските със съдебния акт, който постановява, а присъжда такива само при изрично направено искане /устно или писмено/, заявено до приключване на устните състезания по делото. В този смисъл е и константната съдебна практика на ВКС, уеднаквена с ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 на ОСГТК на ВКС. Съгласно задължителните разяснения, дадени в т.11 от цитираното ТР, претенцията за разноски съставлява искане, свързано със спорния предмет на делото, което следва, също като него, да бъде заявено до края на съдебното заседание, с което приключва делото пред съответната инстанция. С решението си ВКС се е произнесъл в рамките на искането за разноски, с което е бил сезиран надлежно от касатора до приключване на устните състезания по делото. Допълнителното искане за разноски за предходните две инстанции, заявено сега с молбата по чл.248 ГПК, е несвоевременно направено и преклудирано за разглеждане. Поради това, молбата за изменение на касационното решение в частта му за разноските е неоснователна и следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение