Определение № 556 от 21.10.2022 г. на ВКС по т. д. № 2312/2022 г.

Производството по делото пред ВКС е образувано по касационна жалба, подадена от адв. Р. Д. – особен представител на ответника О. И. Ц., срещу решение № 143 от 04.05.2022 г. по в.т.д. № 108/2022 г. на Апелативен съд Варна, с което е потвърдено изцяло решение № 467/26.11.2021 г. по т.д. № 1056/2020 г. по описа на Окръжен съд Варна, по което касаторът е осъден да заплати на Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, [населено място], сумата 64 655,27 лева, представляваща общия размер на изплатените на увреденото лице Л. Е. Д. обезщетения за причинени й вреди (45 000 лв. неимуществени и 1 820 лв. - имуществени) и лихвите за забава за тяхното плащане за периода от 21.09.2014 г. до 22.06.2018 г., присъдени с решение №2024/29.03.2017 г. по гр.д. № 8302/2015 г. на Софийски градски съд. 1-21 състав, на основание чл.274, ал.1, т.1 КЗ (отм.), във вр. с чл.223 от КЗ (отм.) и § 22 от ПЗР на КЗ (обн., ДВ бр.102/2015 г.), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане, на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД. Делото е насрочено за закрито заседание по чл. 288 ГПК за 25.09.2023 г. Касаторът в настоящото производство се представлява от адв. Д., която е назначена за особен представител от съда на основание чл. 47, ал. 6 ГПК. Настоящият състав на ВКС счита, че възнаграждение за назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител на ответника /сега касатор/ се дължи от ищеца за всяка инстанция поотделно. Разноските за този вид представителство следва да бъдат внесени по сметка на съда от ищеца преди приключване на делото в съответната инстанция. Съдът, който разглежда делото в съответната инстанция, е компетентен да определи размера на разноските за същата инстанция. В случая, при администриране на делото Варненски апелативен съд не е определил възнаграждение за особения представител за касационната инстанция, но с оглед висящността на делото пред ВКС, няма процесуална пречка това да бъде направено от този съд. При тези данни, ответникът по касация следва да поеме разноските на особения представител на касатора за производството пред ВКС. Съобразявайки характера на производството, обжалваемия интерес и т. 6 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, на основание чл. 9, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, настоящият състав определя възнаграждение на адв. Р. Д. в размер на 1852.24 лв., което следва да бъде внесено от ищеца. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение