Решение № 1489 от 10.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6662/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от кмета на Столична община - район "Възраждане" чрез юриск. Халимова срещу решение № 336/28.02.2025 г., постановено по адм. д. № 624/2024 г. по описа на Административен съд - Кюстендил. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата срещу изричния отказ на кмета на Столична община - район "Възраждане" да извърши адресна регистрация на А. А. П. от гр.Кюстендил на заявения от нея адрес в гр. София, обективиран в писмо от 08.11.2024 г. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява. Представлява се от юриск. Керемедчиев, който поддържа касационната жалба, а по същество твърди неправилност на съдебното решение по съображения, подробно развити в жалбата и устно - в хода по същество. Ответникът, А. А. П. от гр.Кюстендил, редовно призована, не се явява. Представлява се от адв. С.Петков, който оспорва касационната жалба и твърди правилност на атакуваното с нея съдебно решение по съображения, подробно развити в писмен отговор на касационната жалба и устно - в хода по същество. Претендира разноски в условията на чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за същата акт, подлежащ на оспорване пред съд и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С атакуваното съдебно решение АС-Кюстендил е отменил по жалба на А. А. П. от гр.Кюстендил изричен отказ на кмета на Столична община - район "Възраждане", обективиран в негово писмо от 08.11.2024 г., да извърши адресна регистрация в гр.София и е върнал преписката на кмета на Столична община - район "Възраждане" за ново произнасяне по заявление с вх. № РВЕ24-УГ01-9206/23.10.2024 г. в съответствие с указанията по тълкуването и прилагането на закона, съдържащи се в мотивите на съдебния акт. За да стигне до този правен резултат, съдът е установил, че със свое заявление вх. № РВЕ24-УГ01-9206/23.10.2024 г. А. А. П. от гр.Кюстендил е поискала да бъде адресно регистрирана по постоянен и настоящ адрес в собствения ѝ имот, находящ се на административен адрес: гр. София, [адрес]. По така подаденото заявление е постановен отказ за извършване на адресна регистрация, обективиран в писмо на кмета на СО – район „Възраждане“ от 08.11.2024г., мотивиран с липсата на задължителната материалноправна предпоставка за извършване на регистрация по постоянен и настоящ адрес в обект „Ателие“, доколкото този обект не служи за задоволяване на жилищни нужди по смисъла на § 5 т. 30 от ДР на ЗУТ и няма характеристиките на „жилище“ по смисъла на ЗУТ. При така установеното от фактическа страна, административният съд е стигнал до правния извод за незаконосъобразност на изричния отказ на административния орган поради постановяването му в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби. Според съда отказът на административния орган неоснователно е мотивиран с разпоредбата на чл. 40 ал. 1 от ЗУТ, съгласно която, за да се извърши адресна регистрация в определен обект, той задължително следва да е с предназначение по ЗУТ „ жилище“, а не „ателие“. Според АС-Кюстендил административният орган не е имал правно основание да откаже заявената адресна регистрация само поради обстоятелството, че притежаваният от заявителката обект е ателие, а не жилище,, тъй като съгласно разпоредбата на § 5 т. 29 и т. 29а от ДР на ЗУТ при определяне предназначението на сграда като жилищна, ателиетата са считат за жилища- от една страна, а от друга - според § 5 т. 30 от ДР на ЗУТ „жилище“ е съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди, на която законова характеристика отговаря и ателието. Административният съд е приел, че според приложимата за целите на адресната регистрация специална разпоредба на чл. 89 ал. 1 от Закона за гражданската регистрация /ЗГР/, адресът е еднозначното описание на мястото, където лицето живее или където получава кореспонденцията си, поради което под обект, на който заявителят живее или желае да получава кореспонденцията си, законодателят не е имал предвид само „жилище“ по смисъла на ЗУТ, а и друг обект на собственост. В допълнение съдът се е позовал и на разпоредбата на чл. 121 ал. 4 от Наредба № РД-02-20-9 от 21 май 2012 г. за функциониране на Единната система за гражданска регистрация, съгласно която кметът на общината определя адреси за включване в националния класификатор на настоящите и постоянните адреси само, когато в тях има жилищна сграда, общежитие, хотел, мотел, почивен дом или друго място за подслон и същите са годни за обитаване. Водим от горното, АС- Кюстендил е отменил обжалвания административен акт като постановен в противоречие на приложимите материалноправни разпоредби и целта на закона и е върнал делото във вид на преписка на кмета на район „Възраждане“-СО за ново произнасяне съгласно указанията по тълкуването и прилагането на закона, съдържащи се в мотивите на съдебния акт. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Обосновано и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби АС- Кюстендил е приел незаконосъобразност на обжалвания пред него административен акт. Правилно е прието от административния съд, че разпоредбата на чл. 89, ал. 1 и ал. 2 от ЗГР не съдържат императивно изискване постоянният и настоящ адрес на гражданите да съвпада единствено и само с адрес на жилища по смисъла на § 5, т. 30 от ДР на ЗУТ. Съгласно разпоредбата на чл. 89, ал. 1 от ЗГР адресът е еднозначното описание на мястото, където лицето живее или където то получава кореспонденцията си. Самият законодател с това понятие не въвежда задължение за лицето да посочи за свой адрес само "жилище" по смисъла на ЗУТ. Същото може да посочи и друг обект на собственост, годен фактически да се ползва за жилищни нужди, още повече, че със съюзът "или" безспорно се установява годността на ателие, разположено в жилищна сграда, да се разглежда като място, в което жалбоподателката може да получава кореспонденцията си по см. на чл. 89, ал. 1, предл. последно от ЗГР. Допълнителен аргумент в подкрепа на горното тълкувание е и разпоредбата на чл. 121, ал. 7 /предишна ал. 4/ от Наредба № РД-02-20-9 от 21 май 2012 г. за функциониране на единната система за гражданска регистрация, съгласно която кметът на общината определя адреси за включване в националния класификатор на настоящите и постоянните адреси само когато в тях има жилищна сграда, общежитие, хотел, мотел, почивен дом или друго място за подслон и същите са годни за обитаване, като в чл. 123, ал. 1 от същата наредба е посочено, че адресът може да се състои от наименованието на областта, общината, населеното място, района, наименованието на локализационната единица, номер, вход. Безспорно, видно от представения от А. П. нотариален акт, притежаваното от нея ателие се намира в жилищна сграда, за която от кмета на общината вече е определен административен адрес, още повече, че съгласно разпоредбите на §5,т.29 и т.29а от ПЗР на ЗУТ при определяне на понятието „ жилищна сграда“ и „сграда със смесено предназначение“ ателиетата се считат за жилища, а съгласно т.30 от същия законов текст “жилище“ е съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди – т.е. основно е фактическото ползване на тези помещения за задоволяване на жилищни нужди, за каквото едно ателие безспорно може да се ползва. Неприложима в случая е и разпоредбата на чл. 178, ал. 4 от ЗУТ, доколкото същата не е свързана с условията за регистриране на постоянен и настоящ адрес по реда на ЗГР и предвижда съвсем други последици, уредени в специалния ЗУТ. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на процесуалния представител на ответника за присъждане на адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна правна помощ при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата в настоящата инстанция е основателна и следва да бъде уважена. В конкретния случай са налице предпоставките по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и на адв. С. Петков следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размера, определен съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. По тези съображения и изхода от спора, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на адв. С. Петков възнаграждение в размер на 511,29 евро, равностойно на 1000 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение